В импровизирана спалня с лилави завеси и изкуствено драцена дърво в ъгъла, порноактрисата Шарън Уайлд позира между сцените за своя филм. Актрисата стои върху захабен матрак, покрит с ефирна розова материя, докато около нея няколко предмета – лампа и кафяв куфар, поставен върху стойка – едва загатват, че са част от декора на сюжета.

Това обикновено и почти скучно ежедневие на сетовете за порнофилми – в студиа или наети къщи из долината Сан Фернандо – привлича вниманието на американския фотограф Лари Султан. В края на 90-те години поръчка за списание Maxim, посветена на живота на порноактриса, случайно го връща в квартала на неговото детство. Тогава долината вече е център на индустрията за възрастни, благодарение на сравнително ниските наеми и близостта до Лос Анджелис.

Султан решава да се върне многократно, за да снима къщите, които за ден-два се превръщат в сцени на страст и множество преувеличени и измислени семейни истории. Неговата фотоколекция носи името „The Valley“ и е публикувана под формата на книга през 2004 г. Тя изследва именно тази паралелна реалност. Днес портретът на Шарън Уайлд от серията е включен в юбилейна изложба за 30-годишнината на галерия Yancey Richardson в Ню Йорк.

„Беше като паралелна вселена и това наистина го очароваше“, казва пред CNN Янси Ричардсън, галеристът на Султан.

В текста към книгата си Султан описва усещането за „отчуждени“ домове – сякаш семейства внезапно са напуснали, оставяйки след себе си само средностатистически мебели и битови детайли, но пренаредени в услуга на индустрията на удоволствието. Именно този сблъсък със спомените му от детството и новата им функция прави преживяването толкова странно.

Съпругата му Кели си спомня първата съдбоносна фотосесия за Maxim: „Това, което веднага го заинтригува, беше самият дом – магнитите върху хладилника, следите от ежедневие, които оживяваха в този нов, алтернативен декор.“

Фотограф запаметява социално явление в съвременна Южна Корея, наречено „култура на свободното време“

Как изглежда почивката в една от страните с най-трудещи се граждани

В снимките сексът често остава на заден план – той може да бъде забелязан през прозорците, в отраженията на огледала или да бъде скрит зад растения и мебели. „(Той) търсеше детайлите на снимачните площадки и в домовете като следи към вътрешната психика, която всички носим“, казва фотографката Ребека Баушер, бивша асистентка на Султан. „Влизахме на сет, където вече снимат сцена, а той възкликваше: ‘О, Боже, виж тази менора!’“

В студийните пространства фотографът заснема именно разминаването: завеси, дръпнати така, че да разкрият стената на декора; холна мебел, събрана хаотично. Портретът на Уайлд, в който актрисата гледа директно в обектива на камерата, остава рядък миг, в който артистите признават присъствието на фотографа.

„Мисля за себе си по време на порно сетове като за документалист, който снима фикция,“ казва Султан в интервю от 2003 г. за Музея на съвременното изкуство в Оукланд. „Харесвам театралното осветление, тяхната сценография, това странно усещане за театър. Но аз не правя кадри от филм. Правя почти контра-кадри – моментите, в които драмата отсъства. Това са анти-драматични моменти.“

Той самият определя портрета на Уайлд като пример за конструирана странност. „Когато видя лилави завеси, грабвам камерата си“, казва с усмивка. „Дайте ми лилави завеси и червен куфар и съм в рая!“