Ако живеете в мегаполис, който се обитава от населението на цял Далас, вероятно няма да посмеете да поплувате в отходните води на града? Ако сте в САЩ, отговорът ви ще е "никакъв шанс".

Но ако сте в Копенхаген, столицата на Дания с население от 1.2 милиона души - град, пресечен от канали и практически заобиколен от вода - скачането във водите на пристанището може да не е лудост.

Водата в Копенхаген е безопасна. Част от ежедневния живот на града. През 2002 г. открива първата от четирите си "пристанищни бани". Намира се в оживения център на Бриг.

За местните плуването във водите на пристанището е напълно нормално действие.

Разбира се, тази практика е новост. Не винаги е било така. През 1995 година отходните води на града са изобилствали от разлят петрол, индустриални отпадъци и водорасли. Това категорично правеше невъзможно плуването във водата. Няколко десетилетия по-рано - през 60-те години на 20 век, край Копенхаген са често явление трупове на умрели морски видове.

За да направи водата напълно безопасна за жителите на града, местната управа влага 3 милиарда датски крони, или 440 милиона долара. Отпадните води биват отклонени, построени са бариери и е изградено подземно водно хранилище.

Рисковете от замърсяване обаче остават. Един от тях възниква при силни бури, които могат да наводнят канализацията с отходни води и да бъде замърсено пристанището.

Добре изпипана алармена система функционира, за да минимизира риска. Тя е създадена от частна датска компания. Системата предупреждава, когато нивото на водата се повиши застрашително или пък наближава силна буря. Всички жители в града получават съобщение на мобилния си телефон, че плуването в пристанище е забранено временно.

Ким Дорф живее от 18 години в Копенхаген. Редовно се къпе във водите на града през лятото. Никога не е изпитвал проблеми заради навика си. Не е чувал и свои познати да се оплакват от качеството на водата.

Този начин на мислене не е изолиран случай за датчаните. Копенхаген се радва на изключително чиста чешмяна вода, която трудно може да бъде замърсена. Въпреки че градът е стар, състоянието на тръбите не винаги е най-оптималното и в населеното място се развива индустриална и стопанска дейност, според властите водата за пиене е повече от защитена.

Основна причина за това е, че чешмяната вода се извлича от изключително добре защитени подземни резерви, някои от които се намират под самата столица.

Чешмяната вода е толкова чиста, че е по-добра от бутилираната, казва Мортен Кабел, управител Технологични и екологични въпроси.

За Дорф пиенето на вода от чешмата е сред нещата, които му липсват, когато пътува извън града и страната. Той толкова е свикнал с безопасната вода в Копенхаген, че му се струва необичайно да си купува вода.

Средностатистическият жител на града употребява около 98 литра вода на ден. Един американски жител, за сравнение, използва 100 литра.

Еко мисленето в Дания не е скорошно явление.

Още от 70-те години на 20 век започват масови мероприятния за възпитаване на населението да се черпят умерено природните ресурси. Става дума както за водата, така и за електричеството.