Марио Драги и ЕЦБ определят до голяма степен монетарната политика и в европейските страни, които не са членки на еврозоната.

От Стокхолм до Прага, Копенхаген и Цюрих, централните банки на много европейски страни очакват монетарните мерки на ЕЦБ, за да определят бъдещата си политика, се казва в анализ на финансовото издание Bloomberg.

Всички очакват Драги да потвърди през следващия месец дали ЕЦБ ще прибегне до по-нататъшни монетарни стимули. Едва тогава ще е ясно дали централните банки на европейските страни извън еврозоната ще прибягнат до понижение на лихвите или нови валутни интервенции.

Политиката на Драги по отношение на лихвите и стимулите подтиска финансовата възвръщаемост в еврозоната и пренасочва капиталовите потоци към съседни европейски страни.

Рахлабена монетарна политика е налице дори в страните, където ръстът е силен и икономиката проявява признаци на прегряване. Причината – тези страни не искат да са губещите във валутната война, което да оскъпи валутите им и да направи износа им по-слабо конкурентен.

„Това е игра с нулев резултат“, според Маршал Александрович, главен икономист в Jefferies International Ltd., цитиран от Bloomberg. “Ако се опитате да обезцените валутата си, винаги ще има някой, който да е от другата страна на сделката“, допълва още Александрович.

След като Драги оповести програма от стимули на стойност 1.1 трилиона евро на 22 януари нивото на дълг на европейските страни извън еврозоната се повиши до нови рекордни стойности. Поскъпнаха и дълговите ценни книжа на тези страни.

Причината бе сериозното разместване на капитали, търсещи по-добра доходност, предвид на ниските лихви в еврозоната.

Еврото поевтиня спрямо валути като шведската крона, полската злота, унгарския форинт и чешката коруна.

Много драматично от швейцарската централна банка се отказаха на 15 ноември от обвързаността на франка с еврото, което инициира безпрецедентното му поскъпване.

И докато от ЕЦБ нееднократно са заявявали, че целта им не е отслабване на еврото, те също така неведнъж признаваха, че по-слабото евро подпомага възстановяването на икономиката на еврозоната.

Един от най-директните ефекти на слабото евро е ниското ниво на инфлация в страни като Полша, Швейцария, Дания, Унгария и Чехия.

И докато липсата на инфлация е сериозен проблем и в еврозоната и ЕЦБ обмисля нови стимули, то потенциалните проблеми за европейските страни извън еврозоната могат да се задълбочат, смятат специалисти.