В продължение на две години финансовите пазари повтарят една и съща грешка – прогнозират повишение на лихвите в рамките на следващите шест месеца. Тази системна грешка води до невъзможност да се види истинската заплаха пред световната икономика, според изданието World Economic Forum, а именно дефлация в условията на голяма задлъжнялост.

Попаднали сме в капан, където дълговите нива не се понижават, а просто се прехвърлят между сектори и страни и където монетарните политики сами по себе си не водят до стимулиране на свеотвното търсене, а по-скоро до неговото пренасочване.

В основата на тази порочна практика стои създаването на изключително големи нива на дълг, свързани с финансирането на инвестиции в недвижими имоти.

Така например по време на бума на японската икономика от 80-те години на миналия век ипотечните кредити са се учетворили само за четири години, а земята е поскъпнала с 2.5 пъти. След като имотният балон се пука през 1990 година, свръхливъриджните компании са спрели да плащат своите задължения, дори и в среда на лихви, клонящи към нула.

Неизбежният резултат от това е нарастването на публичния дълг. Корпоративният дълг постепенно намалява (от нива при 140% от БВП през 1990 до 100% към днешна дата), но публичният остава при критично високи нива от 230% от БВП.

Финансовата криза през 2008 година повтори случилото се в Япония в международен план. В САЩ и няколко европейски страни високите дългови нива от преди кризата накараха правителствата да увеличат задълженията си, за да подкрепят икономиките си.

И докато частният дълг на развитите икономики леко се подобрява от 167% от БВП на 163%, то държавният дълг нараства от 79% на 105% от БВП.

За да се намали държавният дълг, се появи нужда от ограничаване на правителствени разходи, но тези мерки инициираха дефлационни процеси.

Преди 2008 година китайската икономика бе силно зависима от кредитната експанзия, но не конкретно в страната. Разчитащи на кредит нации, като американската, подхранваха до голяма степен излишъка по текущата сметка на експортноориентираната китайска икономика.

Колапсът от 2008 година обаче промени до голяма степен това и доведе до сериозни рискове пред икономиката на страната. Вследствие на променената обстановка китайското правителство оповести сериозни мерки от стимули.

Инвестиционните разходи на китайското правителство в сектора на недвижимите имоти се повишиха до 48% от БВП спрямо 42%. Това доведе до общо повишение на кредитирането от 140% от БВП до над 220%.

Този бум вече приключи, като е на път да остави цели градове признаци след себе си, които никога няма да бъдат населени. В същото време ръстът на индустриалното производство в страната може да е близък до нула и дори скоро да стане отрицателен.

И докато ефектът за Китай може да е по-слабо драматичен - предвид на факта, че секторът на услугите създава милиони нови работни места всяка година, а потребителските разходи растат със завидни темпове, то този за останалите развиващи се страни може да е много сериозен.

Спадът от 14% във вноса на Китай има сериозни последици върху икономики на страни износителки на суровини за страната, като Бразилия например, чиято икономика вече изпадна в рецесия.

Проблеми по пътя към инфлация от 2% имаше японската икономика, дори преди проблемите в Китай. Тя се е свила през второто тримесечие, а данните за дефлация през август правят целта още по-несигурна.

Изправена пред среден ръст и нулева инфлация, еврозоната също може да прибегне до допълнителни стимули – свързани с покупка на дългови ценни книжа. Предвид на факта, че разчита силно на търговията с Китай, излишъкът по текущата сметка на еврозоната също може да е заплашен сериозно.

Фактите са, че програмата за обратно изкупуване на активи сама по себе си не може да генерира достатъчно потребление в среда, в която останалите водещи световни икономики са изправени пред собствени изпитания.

Ръководителите на ЕЦБ – Марио Драги, и на японската централна банка – Харухико Курода, често изтъкват факта, че програмата за обратно изкупуване на активи води след себе си конкурентни валутни курсове. Това обаче просто прехвърля търсенето от една икономика на друга. Китай явно също се е насочил към този подход, предвид на последните действия на централната банка в страната за обезценка на националната валута.

В крайна сметка, светът е много близо до входната точка от 2008 година, като нивата на ливъридж са по-високи от всякога, а световното потребление не успява да инициира след себе си силен ръст на икономиката.

Явно ще са необходими по-радикални мерки, като например отписването на дългове или завишаване на фискални дефицити, за да се излезе от настоящата ситуация само на прехвърляне на ръст от една страна на друга (с политиката на обезценка на националните валути и провежданата валутна война).