След като вижда едно от най-големите и бедни гета в света по време на посещение в Кения през 2010 г., Кристен Уелч получава прозрение. "Започнах да виждам живота си и собственото си съществуване в светлината на това как живее останалата част от света," пише тя в книгата си, която впоследствие издава.

След като се завръща в Тексас заедно със съпруга си и трите им деца, тя решава да се бори срещу културата, "вманиачена по това да имаме правото да получаваме всичко, което искаме."

"Бях заобиколена от хора, които искаха най-доброто от всичко — коли, жилища, образование, работа, а на останалите не им отнемаше много да се присъединят към тях," пише Уелч.

"Сега моите деца обаче усещаха същото — този натиск да не изоставаш и да бъдеш като всички останали ... Внезапно децата ми в първи и трети клас искаха определени марки дрехи, скъпи играчки и електроника. Те искаха това, което виждаха, че всички останали имат."

В своята книга Уелч посочва няколко стратегии за това как да отгледаме деца, които не са разглезени. Ето ги и тях, подбрани от Business Insider:

1. Научете децата за собствеността чрез домашни задължения.

Уелч включва децата си в "семейната икономика", като им разпределя най-различни домашни задължения. Всяко от тях отговаря за четири задължения у дома, заедно с подготовката на вечерята и почистването след това, както и с поддържането на стаята си чиста. В замяна на това децата получават заплата.

"Често предпочитам да върша нещата вкъщи сама, защото обичам да се правят по определен начин, за да не се налага впоследствие да ги върша наново," пише Уелч. "Смятам обаче, че когато действам по този начин, ограбвам семейството си. Отнемам възможност да ги науча на нещо."

2. Научете ги да правят разлика между „искам" и „имам нужда“.

В началото на всеки месец Уелч дава на всяко от децата си определена сума пари, в зависимост от тяхната възраст. Тя разпределя сумите от най-малкото дете към най-голямото, но те трябва да заработят парите си чрез домашните задължения. Уелч не определя това като джобни, а по-скоро като заплата, която са заработили със свършената от тях работа.

Те използват парите, за да купят каквото си искат, а Уелч помага с плащането на нещата, от които имат нужда. Сред тях са нов чифт обувки за училище, нови джинси, ако старите са износени, подстрижки и уроци по музика. "Нещата, от които има нужда" не включват най-новите видео игри, играчки, модерни дрешки или най-новите джаджи.

"Искаме децата ни да разберат разликата между това да искаш нещо и да имаш нужда от нещо, как могат да спестяват, как да живеят пестеливо и да разполагат със средствата, когато се появи възможност," пише Уелч. "Трудно е в кулутура, която процъфтява благодарение на незабавното удовлетворение, прекомерните разходи и трупането на задължения."

Вижте още: Девет важни начина, по които бащите влияят върху живота на децата

3. Наблягайте на стойността на упоритата работа.

Ако понякога карате децата си да се поизпотят и да изцапат ръцете си, това е добре за тях, според Уелч.

"Миналата лято се сблъсквахме с много недоволство, когато карахме децата да ни помагат с работата на двора или пък да си свършат домашните задължение, или да стават по-рано," пише Уелч. "Когато аз бях дете, почиствахме къщата всяха събота, а след това работехме на двора ... Не спяхме до обяд и не играехме видео игри до сред нощ, докато майка ни приготвяше обяда и се занимаваше с прането."

За да привлече вниманието им, Уелч казва на децата си да напълнят неравния двор с пясък и вода, точно както съпругът й е правил, когато е бил по-млад. За изпълнението на тази задача били необходими усилията на всички в семейството, но след това родители и деца осъзнават стойността на упоритата работа и на това, че са свършили всичко заедно.

"Упоритата работа не само учи децата да бъдат благодарни за това, което вие като родители правите по цял ден, но също така изгражда трудова етика у тях, която ще им е нужда като пораснат," пише Уелч.

4. Оставете ги да се оправят с последствията от собствените им действия.

След като децата на Уелч стават достатъчно големи, за да осъзнават своите отговорности, Уелч спира да им напомня и да им досажда за техните домашни задължения. Когато решават да не си перат дрехите, те свършвали и обикновено я молели за чифт чорапи назаем или чиста тениска. Уелч отказвала.

Тук става въпрос за много повече от мръсно пране; става въпрос за това да си отговорен и да си носиш последствията ... Ако не изискваме нещо от тях, те няма да си научат урока и ще продължат да правят същите грешки.

Понякога може да е трудно да не помагаш на децата, но когато това стане навик или пък искаме да видим как те демонстрират отговорност, това е последното нещо, което трябва да правим, пише Уелч.

5. Убедете се в ползите на отложеното удовлетворение.

Когато дъщерята на Уелч Мадисън била на осем години, поискала кукла за игра American Girl. Уелч обаче нямала пари, за купи новата кукла, за която дъщеря й си мечтаела. Вместо да се съгласи да получи кукла втора употреба от eBay, Мадисън започнала да спестява и да върши най-различни неща вкъщи. Три месеца по-късно тя вече имала достатъчно пари, за да си купи куклата сама.

Мадисън в момента е достатъчно голяма, за да шофира. Тя обаче все още пази куклата си, защото "удовлетворението от това, че е работила, за да се сдобие с нея, не е нещо, което Мадисън ще забрави. Това я прави дори още по-специална."

Нашето общество е известно с културата за получаване на незабавно удовлетворение, посочва Уелч. "Каквото и да поискаме, го искаме сега." Когато караме децата си да се трудят усърдно, да спестяват парите си и да постигат целта си да си купуват неща, които наистина искат, "те не само ги ценят повече, но и научават нещо от това забавяне. Наградата е много по-сладка."

Вижте още: Три неща, които децата не бива да чуват от вас за парите

6. Дайте на децата си по-широк мироглед.

Уелч и нейното семейство се присъединяват към инициатива за изчистването на клубно помещение в държавен жилищен комплекс в Хюстън, Тексас, където били преместени близо 50 000 бежанци.

Там те помагат с уроците по плетене за жените, с ремонтните дейности и работели с жените и децата. Работата била доста, но никой не се оплаквал, твърди Уелч.

Когато сме заети с това да помагаме на другите, ние не мислим за това, което нямаме. Вместо това сме благодарни за това, което имаме. Шофирахме в продължение на час, за да попаднем в една изцяло нова култура и това разшири нашия мироглед.

Важно е родителите да осъзнаят, че децата гледат на нещата въз основа на това, което е пред очите им, пише Уелч. "Ако гледаме на живота само от една гледна точка, тогава вярваме на погрешното схващане, че всеки по света има това, което и ние имаме."

7. Не им позволявайте да се отказват всеки път, когато се сблъскат с трудност.

За децата е лесно да се откажат, когато нещо им е трудно, или когато не стигат там, където искат да бъдат. Отказвайки се толкова лесно обаче, те пропускат възможност да се научат и си създават навик да да правят това всеки път, когато се сблъскат с предизвикателство, според Уелч.

В шести клас синът на Уелч Джон-Ейвъри не получава награда, на която се надявал по време на концерта на оркестъра, в който свирел. Наградата била спечелена от негов приятел и първоначалната реакция на Джон-Ейвъри била да обяви, че това не било честно и че иска да спре с музиката.

"Тогава го попитах зщо е спечелило онова момче" пише Уелч. "Джон-Ейвъри ми изреди всички неща, които неговият приятел бил направил както трябва - от етиката му по време на репетиции до постиженията и поведението му ... Когато приключи, аз го попитах 'Ти направи ли всичките тези неща?' Той се замисли за момент и каза, 'Не, но ще ги направя.'"

Джон-Ейвъри е бил предизвикан да се справи по-добре. На следващата година той постига сериозни успехи и е става един от едва двамата седмокласници, които попадат в оркестъра на целия училищен район.

"Ако не се отказваме, когато нещата не са лесни, това често ни носи най-голямата награда," пише Уелч.

Тя също така добавя, че колкото е важно децата да следват тези стратегии, също толкова важно е родителите да бъдат постоянни при прилагането им, без значение колко трудно или сърцераздирателно е да го правят.