На пръв поглед може да им завидите. Те не могат да измръзнат, да забравят, не стареят, не ги мъчат болежки - това са хората-феномени.

Но носят ли им тези характеристики щастие?

Разгледайте подбора ни от истории на обичайни хора с необичайни дарове.

Да забравиш не можеш, колкото и да искаш

Студентите могат да й завидят. Какво по-голямо щастие от това - да помниш изключително много информация.

Джил Прайс е от Ню Йорк. Възприема уникалната си памет като проклятие. Тя не се нуждае от дневници и органайзери, защото не умее да забравя.

Всяка информация до най-малката информация - аромат, старо меню, части от диалози - всичко е в паметта й.

Тъй като не умее да "редактира" спомените си, тя често отново и отново преживява с еднаква сила емоциите, които е изпитвала по време на тийнейджърските си години - обиди и кошмари.

През 2000 година Джил пише на Нервобиологическия център в Калифорнийския универстит: "Надявам се, че можете да ми помогнете. Сега съм на 34 години, от 11-ата ми година имам невероятната способност да си спомням своето минало... Мога да избера конкретна дата, започвайки от 1974 година и подробно да ви разкажа какъв е бил денят ми, какво съм правила".

През 2006 година учените потвърждават уникалната й дарба. Терминът е "хипертимезия" - рядко свойство на паметта.

След този случай още няколко хора са диагностицирани със същия дар.

Джил води спокоен начин на живот. Издаде книга, озаглавена "Жената, която не може да забравя". Работи в Калифорния в еврейско религиозно училище.

Мълнии, които "вървят по петите"

Рой Кливлънд Съливън работи в националния парк Шенандоа в америганския щат Вирджиния. Статистика сочи, че вероятността мълния да удари човек е 1:3000 (за САЩ), а шансовете за оцеляване - много ниски.

Съливън е "щастливец" - оцелял е след 7 удара от мълния. Той влезе в книгата на рекордите Гинес с тази необичайна житейска история.

Първата мълния го удря през 1942 година. 26 години стихията го оставя на мира, до юли 1969 година. Следващият удар е година по-късно. Четвъртият удар парализира едната ръка на Съливън - стихията го застига по време на работа в парка.

Следващите срещи с мълнии са през 1973, 1976 и 1977 година.

Изключителната притегателна сила, висяща над личността на Рой, кара много хора да го отбягват. На 71 години Съливън умира. Не, не от поредния удар на мълния. Той се застрелва. Според слуховете - заради несподелена любов.

Гъбите като еликсир на вечната младост

Тази история сериозно озадачава учените. Тя започва като типична битова случка. През 1979 година жената на Яков Циперович, електротехник от Минск, го отравя с гъби. Мотивът - ревност.

Състоянието на клинична смърт продължило час - а това обикновено не е възможно. Следва една седмица кома. И започва най-интересното...

"Когато се съвзех, в продължение на половин година не можех да изрека една дума", спомня си Яков. След това речта му се възвръща, но гласът му е съвършено друг. Сякаш не е негов. С това странностите не се изчерпват.

Яков усеща тялото си зле, сякаш се намира в безтегловност. Всички предмети му се струват по-леки от обичайното. Променило се е възприятието му на околните хора. Ако заставал до човек, който изпитвал болка, тази болка се предавала и върху него.

Накрая не можел да лежи. Преследвали го кошмари. Паниката била огромна - един организъм не може да съществува без почивка. Но постепенно Яков се успокоил. Приел нещата такива, каквито са. Свикнал.

Прекарал 16 години без сън. Чувства се прекрасно и дори изглежда така. Разбира се, че е посещавал специалисти, за да разбере какво се случва. Изводите на лекари от Германия и Русия - здрав е, но обяснение за феномена няма.

Яков започва да се занимава с йога. Научава се да постига състояние на полусън, което продължава 2-3 часа. Практикува упражнения, които компенсират ежедневната загуба на сила.

Според учените те блокират всички процеси на стареене в организма. От паметния ден през 1979 година телесната температура на Яков не се вдига над 33.5 градуса.

Днес той е на 63 години, а изглежда като 26-годишен човек.

Ученичка без страх

Най-младият представител на нашата класация е 8-годишната Оливия Фарнсворт от град Хадърсфийлд. Един ден попада под автомобил и майка й се обръща за помощ към лекарите.

Докато всички деца крещят от ужас, Оливия пита: "Какво стана?" Тя станала и се върнала при майка си. Оливия може да не спи в продължение на 3 дни, не се уморява и не изпитва глад.

Не познава страха от опасността. Може да падне от дърво, да си счупи костите и да не разбере какво толкова се е случило. Такива са и отношенията й с околните: тя не може да съпреживява.

Понякога страда от силни пристъпи на неконтролируема агресия. Тъй като не познава болката, тя влиза в спорове и сбивания без капка страх.

Според учените става дума за нарушения в шестата хромозома. Това е първият случай в историята на науката.

Бос на Монблан

Вим Хоф е роден през 1959 година в град Ситард, Холандия. На 17-годишна възраст вижда замръзнало езеро през зимата и изпитва необходимост да се потопи в него.

Сваля дрехите си и се хвърля във водата. За него чувството е прекрасно. Плува в ледената вода по половин час всеки ден - все по-надалеч и все по-надълбоко.

С напредването на възрастта любовта на холандеца към студената вода става още по-силна. Преди време той покори Монблан (4810 м) напълно бос, а Килиманджаро - облечен в шорти.

В любимата си униформа пробягва 42-километров маратон на полярния пояс при -20 градуса.

След получаването на слънчеви изгарания при изкачването на Килиманджаро, Вим решава, че трябва да тества издръжливостта си в горещина.

Прави 50-километрова разходка в пустинята Сахара. Сигурно си мислите, че се е запасил с вода? Не. Дори прави следния извод - когато е горещо, не бива да се пие нищо.

Учените са установили, че студът не влияе отрицателно върху тялото на Хоф. Според него за способностите му са отговорни редовните тренировки. С добре изграден план в продължение на половин година почти всеки може да стане като него.