Кацнало на върха на малък скалист остров в Narragansett Bay, в района на Джеймстаун, Род Айлънд, САЩ, това триетажно имение е построено през 1905 г.

То е дело на члена на филаделфийския хайлайф Джоузеф Ловеринг Уортън, който строи къщата като акт на неподчинение заради това, че правителството иззема негови имоти. Идеята е да построи място, на което никой не може да го притеснява.

Въпреки опасното й местоположение в морето, къщата успява да оцелее повече от сто години, устояла на атмосферни влияния, безброй бури и урагани.

Първоначално към нея има дълъг каменен кей, който обаче е отнесен от ураган през 1938 г. Самата къща, която се намира само на 6 метра над морското равнище, оцелява с минимални щети.

Днешният й собственик Хенри Ууд, далечен братовчед на Уортън, редовно излиза на терасата с тримата си пораснали синове, за да гледа годишните урагани в действие.

Хенри Ууд, който е архитект в Бостън, купува къщата през 1961 г. Тя се продава в продължение на две десетилетия след смъртта на вдовицата на Уортън през 1941 г.

Когато Ууд я придобива, тя е в занемарено състояние, с изпочупени прозорци, гнили подове, покрита с изпражнения от гълъби, а покривът направо го няма.

Той и синовете му се гордеят със своите екологосъобразни ремонти на имота. Днес той е изцяло енергийно независим.

Вятърната турбина на покрива осигурява електричество, докато фотоволтаичните клетки доставят допълнителна мощност.

Вижте още: Това ли са най-причудливите къщи на света?

Дъждовната вода, събрана от покрива, осигурява вода за измиване и почистване. Питейната вода идва от филтрираща система за морска вода. Тя се загрява от слънчеви панели.

Къщата има дори система за компостиране на отпадъците от тоалетната. След това компостът се използва за наторяване на градината.

Въпреки че зелените технологии в нея са скъпи, Ууд компенсира с мебелирането й от дворни разпродажби. Прозорците, осветителните тела и дръжките за врати са свалени от стари сгради, които са съборени.

Днес къщата разполага с 23 стаи, от които 10 спални и пет бани. Видима от бреговете, тя е известна сред местните жители като "Къщата на скалата".