Екип от японски учени проведе интересно проучване. В продължение на 10 дни три поредни лета те изминават маршрут от 10 мили във високите планински части на Централна Япония.

Учените се движат по неасфалтирани горски пътеки и по следите на животни в търсете на екскременти от мечки. По-конкретно мечешки екскременти, които съдържат костилки от череши. По този начин изследователите се надявали да разберат дали има връзка между черешовите дървета и мечките.

Семената на черешите се разпространява от животните. Могат ли мечките да подпринесат за справянето с последствията от глобалното затопляне?

Със затоплянето на климата растенията и животните се сблъскват с по-трудни условия за оцеляване на местата, където обикновено живеят.

За да оцелеят, те трябва да мигрират в зони, където климатът е по-благоприятен.

Обикновено това означава, че ще се придвижат към един от полюсите или нагоре към високите части на планините.

Този тип миграции вече се случват. Един от въпросите, който все още няма отговор, е за видовете растения и тяхното оцеляване. Ще оцелеят ли те, след като животните мигрират?

За растителните видове един от начините да оцелеят, поне в краткосрочен план, е да се "придвижат" към планините.

"Това е най-ефикасният начин за бягство", казва Шожи Наое, който ръководи изследването, посветено на мечките и черешовите дървета. По думите му придвижването нагоре по планината е много по-значимо, отколкото доближаването на полюсите.

Наое и колегите му търсят знаци, които сочат, че бозайниците пренасят семената на черешите по пътя си. Тук има два важни фактора - това трябва да се случва достатъчно бързо и на достатъчно далечна дистанция, за да има ефект.

Черешовото дърво, което те изследват - Prunus verecunda, може да се разпространява само чрез изпражненията на животните, които консумират плодовете му.

Докато учените проучват маршрута, те могат да идентифицират екскрементите на две мечки, които обичат да ядат череши. Това става чрез определяне на размера, формата и миризмата им.

Ако мечките успеят да пренесат черешовите дървета на достатъчно далечно разстояние и в оптимално кратък срок, това ще е знак, че този тип растения ще могат да оцелеят, въпреки глобалното затопляне.

Това откритие е много важно и донякъде изненадващо. Мечките разнасят костилките на черешата, те ги придвижват в правилната посока. Нагоре по планината.

Какво се случва?

Учените смятат, че черешовите дървета извличат полза от това по кое време на годината дават плод. През пролетта.

През този сезон мечките обикновено се катерят по планините, търсейки всякаква храна. Тъй като температурите на височина са по-ниски, тези дървета дават плод по-късно през годината. Мечките вървят по "следите" на черешите, придвижвайки се в посока, която е от значение за оцеляването на черешовите дървета.

Това е добра новина.

В наши дни все повече учени се опитват да определят кои видове могат да оцелеят и кои са изложени на риск заради глобалното затопляне. Изследвания като това позволяват на учените да регистрират миграции. Ако мечките разпространяват черешовите дървета нагоре по планините, хората няма нужда да полагат същите усилия. От тях се изисква да садят ябълкови дървета, да кажем.

"Хората са склонни да отбелязват негативния ефект от дейността на животните, отколкото позитивния", казва Наое. Проучването доказва, че има функции, които не отдаваме на животните, а те са много важни.

Мечките може да са опасни за хората, но в случая и при днешните климатични условия се оказват приятели на растителните видове.