Земята се затопля от 10 000 години, което противоречи на твърденията, че това се дължи на човешка дейност, съобщи в. "Дейли мейл", позовавайки се на американски учени. Екип от университета на Уисконсин Медисън направи различни компютърни симулации с въздействащи върху климата фактори.

Всяка от тях показа видима тенденция към затопляне от 10 000 години, на която не е възможно да са противодействали физически сили. Според американските учени предишните изследвания са използвали противоречиви данни от ледени проби.

Опитите да бъде намерен отговор на въпроса дали Земята е била в период на глобално затопляне или охлаждане преди 20-и век, не дават категоричен отговор, посочва БТА. Някои изследвания установяват тенденция към затопляне, а друга към охлаждане.

Въпросът е кой е прав. Възможно е противоречието да се дължи на проблем с данните или на модела, според Дарик радио.

Известно е, че атмосферният въглероден двуокис се е покачил с 20 части на милион преди 20-и век, както и че масивната ледена покривка от последния ледников максимум се свива.

Тези физически промени предполагат покачване на средните годишни глобални температури, дори и някои райони да са в захлаждане, както през малката ледникова епоха в Европа от 16-и до 19-и век.

Учените под ръководството на проф. Лиу правят симулации на въздействащите върху климата фактори - от силата на слънчевата светлина до глобалните парникови газове, ледената покривка, промените в количеството вода от стопените снегове и ледове. Всяка от тях показа глобално затопляне през предишните 10 000 години.

Миналогодишно изследване на базата на био и геотермометри обаче показа, че преди около 7000 години е започнал период на глобално охлаждане, който е продължил, докато хората са започнали да оставят следа.

Авторите на това изследване разглеждат данните, събрани от други учени от ледени проби, седименти с фитопланктон и други от 73 места по света. Тези данни понякога си противоречат, особено за северното полукълбо. Тъй като интерпретирането на тези данни е сложно, според проф. Лиу те може да не отразяват добре общата картина.

Например биологичните проби, депозирани през лятото, може да са различни от тези от зимен седимент, взет от същото място.

Авторите на новото изследване подчертават, че то не оборва данните за въздействието на човека върху климата, започнало през 20-ти век.