Валутният борд, който е налице в страната ни, имаше много добри и позитивни ефекти през годините след неговото създаване. Сред тях определено са стабилизирането на финансовата система и гаранция за стабилност и фискална дисциплина.

Или все нужни неща в момента, когато бе въведен, предвид на ниската степен на „саморегулация“ от управляващи и финансисти в страната ни.

Валутният борд обаче има и своите негативи, които започват във все по-голяма степен да ни тежат... България, която обезцени валутата си, за да засили конкурентоспособността, попадна в „капана на изгубеното десетилетие“.

Страната ни се отличава с конкурентен данъчен режим, като цяло добра фискална ситуация (въпреки ръста на дълга след кризата с КТБ) и стабилен курс на валутата си, благодарение на валутния борд, който все още е в сила.

За съжаление обаче, въпреки тези позитиви, вътрешното обезценяване на валутата ни, с обвързването й към еврото, ни доведоха до дълги години на минимален ръст за икономиката.

А слабият ръст е основен проблем пред българите, като не позволява съществено повишение на доходите, съответно и на стандарта ни на живот. И докато това е проблем и за останалите страни от ЕС, трябва да се има предвид, че България се отличава с най-ниския стандарт на живот в Европа.

Корените на българските беди могат да бъдат свързани с дисбалансите, натрупани в периода на бум на националната икономика, както и с подхода, който трябваше да спре „вътрешното обезценяване“.

Сработи ли девалвацията?

Много икономисти отбелязват, че опитите на България да възстанови конкурентоспособността си и да улесни прехода към икономически модел, насочен по-силно към износа, са обречени, тъй като българският лев е обвързан с еврото.

Казано по друг начин, валутният борд до голяма степен „задуши“ ръста на икономиката.

Фиксираният валутен курс на България означава, че вместо това страната трябва да понесе процес на "вътрешно обезценяване" и следователно конкурентоспособността е възстановена чрез спад на заплатите и цените.

Според редица икономисти, ако страната разполагаше с плаващ валутен курс, то възстановяването на конкурентоспособността щеше да бъде постигнато чрез поевтиняване на валутата, което пък би улеснило прехода към модел на икономически растеж, насочен по-силно към износа.

"Вътрешното обезценяване" е създало в България друг вид проблеми, като търсеното понижаване на възнагражденията и цените е започнало да повишава реалната стойност на вътрешния дълг, работейки по този начин срещу крайно необходимото свиване на дълга - фактор, който води до посочения порочен кръг от слаб растеж, икономии и устойчиво висок дълг.

Корените на проблемите са свързани с дисбалансите, натрупани в страната преди финансовата криза от 2008 година. Тогава България отчиташе силен приток на капитали, най-вече към сектора на недвижимите имоти. Това доведе до голямо натрупване на кредити от частния сектор, бум на вътрешното търсене и съответното увеличаване на дефицита по текущата сметка.

В същото време високата инфлация и бързият растеж на заплатите в годините преди кризата доведоха до силно намаляване на конкурентоспособността на икономиката ни.

Един пример. Индексът на сините чипове SOFIX е при нивата си от началото на 2004 година. Традиционно фондовият пазар е този, който в най-голяма степен отразява икономическото състояние и перспективите за ръст на една икономика.

Точно преди десет години SOFIX бе при ниво от около 890 пункта. За последните десет години той се е понижил точно наполовина. За инвеститорите пък това се превежда като отрицателен среден годишен доход от 6.7%.