Оперативната среда за банките се подобрява поради ускоряване на ръста на БВП, макар периодът на ниска инфлация да не е приключил, коментира Кристофор Павлов, главен икономист в УниКредит Булбанк, по време на панела „Банки и небанкови финансови институции“ на седмото издание на Шумът на парите.

Като цяло икономиката минава към по-устойчив растеж от това, което наблюдавахме преди, по време на балона на цените на недвижимите имоти, съчетан с прекомерен ръст на кредитите.

Надвисналият дълг над секторите, свързани с недвижимите имоти, намалява. Капиталовите буфери на сектора са на добри нива. Лошите кредити са достигнали своите максимуми и минават към по-добри нива.

На книга банковият сектор изглежда добре. Не бива да сме самодоволни обаче, защото секторът изглеждаше добре и през 2014 година, преди фалита на КТБ. Сянката на кризата все още е надвиснала над системата, прогнозира Павлов.

Инструментите, с които ние, анализаторите, наблюдаваме пазара, са много различни от тези, с които ще се провеждат стрес тестовете.

Инструментариумът, който ние ползваме за анализ, са десетки отчети на Централната банка, към това добавяме дескриптивна информация и др., за да сглобим картина.

От друга страна, инструментите, които хората, правещи стрес тестовете, използват, са много по-детайлни от това, с което разполагаме. Затова не мога да прогнозирам какви ще са резултатите. Ще трябва да сме търпеливи и да изчакаме до средата на август, за да видим оценките, заяви банкерът.

Цифрите за лошите кредити всички ги знаем. Има известен спад при тях. Това е началото на тенденция, която най-вероятно ще продължи.

Трябва да е ясно, че лошите кредити са основен източник на опасения относно банковия сектор в момента. Голямото опасение е, че при по-консервативен подход на прилагане на правилата на регулация може да се окаже, че някои банки не разполагат с достатъчно буфери за покриването им.

Вторият източник на уязвимост за банките е в това, че има опасения, че и при други банки, по подобие на КТБ, кредитите към свързани лица могат да са излезли от контрол. Това е ключовият въпрос, на който търсим решение и със стрес тестовете. Трябва да сме търпеливи, за да видим резултатите, съветва Павлов.

Българските банки винаги са имали много силна капиталова позиция и са били добре капитализирани. България има паричен съвет, което означава, че възможностите на централната банка да да действа от позиция на източник на финансиране от „последно ниво“ не са големи.

Още през 2008-2009 банките имаха съотношение на капитала към активите от 12-13%. За сравнение този процент при европейските банки е 4-5%. В момента това ниво е малко над 13%.

Проблемът е, че буферите за провизии не бяха големи - при нива от около 2%. В момента буферите са към 11%. Това ни кара да смятаме, че секторът е в състояние да се справи с всяка трудна ситуация, която може да дойде отвън. Според мен стрес тестовете ще посочат, че сме добре капитализирани и в състояние да се справим с всяка по-голяма криза, прогнозира банкерът.

Така че секторът от тази гледна точка стои добре. Още един фрагмент, решението за стрес тестовете вече предизвика добри ефекти. То бе обявено през 2014 година и промени поведението на банките. Банките започнаха да се подготвят за тях още преди две години, уточни Кристофор Павлов.

Форумът Шумът на парите се провежда със съдействието на основните ни партньори Коника Минолта и Уникредит Булбанк, както и партньорите Алкомет, Девня Цимент, Адмирал Маркетс, Garitage Investment Management, Капман Холдинг, Qatar Airways, MBL|CBRE, Провидънт Файненшъл, Residential Park Sofia, ЗАД България и Сирма груп Холдинг.

Организационен партньор на събитието за поредна година е агенцията за връзки с обществеността AMI Communications България.

Форумът се провежда с медийната подкрепа на сп. Мениджър, Агенция Фокус, Novini.bg, Fakti.bg, Offnews, Imot.bg, Kaldata, сп. Икономика, Seenews, economic.bg, в. Сега и Enterprise Europe Network.