В покрайнините на Салекхард, столица на автономната област Ямал Ненец в Русия, намираща се на ръба на Полярния кръг, са разположени излезлите от употреба останки на скандалната Трансполярна магистрала, известна още като "Железопътна линия на смъртта", или "Път на смъртта“.

Тази 1300-километрова железопътна отсечка е планирано да бъде част от Трансполярната магистрала на Сталин - грандиозна схема за свързване на източните и западните части на Сибир, простираща се от град Инта, в автономна република Коми, през Салекхард до Игарка, на брега на река Енисей.

Линията никога не е завършена, но десетки хиляди работници, принудени да работят по проекта, губят живота си.

Повечето от работниците идват от съветската система ГУЛАГ (Главно управление на наказателните лагери), където граждани, осъдени за политически престъпления, вариращи от закъснение за работа до обидна за режима поезия, са изпращани в лагери, където са подлагани на мъчения.

Първоначалният план е да се изгради пристанище в Салехард на река Об, през което да минават транспортните доставки от заводи за Западен Сибир. Но когато се оказва, че устието на реката е прекалено плитко за плавателни съдове, пристанището е построено в Игарка на Енисей.

Идеята е то да бъде свързано със Салехард с железопътна линия, с възможност за по-нататъшно разширяване на югоизток и контакт с Транссибирската железница.

Освен амбициозните планове на Сталин за завладяване на Арктика, няма реално търсене на услугите на железницата. Сибирските фабрики вече задоволително се обслужват от съществуващите южни железопътни линии, а самият регион Ямало-Ненецки е твърде малко населен и много изолиран.

Въпреки това изграждането на жп линията започна през 1947 г., когато от лагерите на ГУЛАГ идват от 80 000 до 120 000 затворници. Някои източници дори твърдят, че тези цифри са от порядъка на 300 000 души.

Вижте още: Железопътната линия, която струва 2000 човешки живота

Условията на труд са брутални. През зимата температурите спадат рязко до -60°, придружени с жестоки виелици. През лятото комари и паразити носят болести и смърт. Често се случват побоища, а на суровия живот издържат само най-коравите работници.

Огромните технически предизвикателства за изграждането на железопътна линия през вечните ледове никога не намират решение. Липсата на машини, бедната логистика и недостигът на материали гарантира ниско качество и стандарт на работа. Мостове рухват, дъждовна вода отмива насипи, а блатата поглъщат железопътната линия.

Строителство тече и след смъртта на Сталин през 1953 г. Общо 698 км от линията са завършени, а прогнозните разходи са 42 млрд. рубли (или 10 млрд. долара през 1950 г.)

Никога няма да стане ясно колко хора всъщност са загинали при осъществяването на този проект. Смята се, че това са една трета от общия брой работници.

През 2010 г. част от железопътната линия от Игарка да Норилск, на разстояние от около 220 км, е възстановена в подкрепа на никеловата и петролната индустрии. Днес тя е преименувана на маршрут Северна географска ширина, открит официално през 2015 г.