В пустинята Атакама в Чили, на повече от 3000 метра надморска височина, се изгражда най-големият телескоп в света, предназначен да наблюдава Космоса чрез видима и инфрачервена светлина. Проектът Extremely Large Telescope (ELT), оценяван на около 1,5 млрд. евро, трябва да помогне за откриването на планети, подобни на Земята, и изследване на най-ранните етапи от съществуването на Вселената.

Строителството напредва, но пред учените се появява проблем, който няма нищо общо с инженерството. Нарастващото светлинно замърсяване застрашава едно от най-големите предимства на региона: изключително тъмното небе, което позволява наблюдението на далечни космически обекти, разказва The Irish Times.

ELT се изгражда на планината Серо Армазонес, на 3046 метра надморска височина. Недалеч от него, на Серо Паранал, вече работи Very Large Telescope (VLT) на Европейската южна обсерватория (ESO). Новото съоръжение обаче ще бъде значително по-голямо.

Основното огледало на телескопа ще бъде с диаметър 39 метра. Заради огромните си размери то ще бъде съставено от 798 шестоъгълни огледални сегмента, които заедно ще образуват една отразяваща повърхност. Хиляди сензори и механизми непрекъснато ще регулират положението им, за да осигуряват прецизни наблюдения. Телескопът ще разполага с общо пет огледала, а подвижната му конструкция ще тежи около 4600 тона.

Според проф. Том Рей, председател на Съвета на ESO, инвестицията трябва да се разглежда в контекста на дългосрочните научни ползи.

„ELT струва около 1,5 млрд. евро, което е голяма сума. Но ако я разпределим за поне 20 години, разходът се равнява на една чаша много евтино кафе на човек в Европа“, обяснява той пред The Irish Times.

Основата на телескопа е с диаметър 60 метра и дебелина 3 метра, като за изграждането ѝ са използвани 9000 кубически метра бетон. Въпреки огромните си размери подвижната конструкция ще се върти върху слой масло с дебелина едва 70–80 микрона, приблизително колкото човешки косъм.

Заради честите земетресения в Чили инженерите са монтирали специална система, която предпазва телескопа при трусове. При земетресение тя се задейства за половин секунда и позволява на отделните части на основата да се движат независимо една от друга, за да се намали рискът от повреди.

Заместник-ръководителят на строителната площадка Давиде Деяна сравнява проекта с изграждането на автомобил от Формула 1.

„Един екип изгражда машината, а друг я оборудва и настройва, преди учените да поемат управлението. Няма място за грешки. Една сериозна грешка означава, че няма да има ELT“, обяснява той.

През юли 2026 г. конструкцията направи първото си пълно завъртане, а през октомври беше изпробвано и накланянето ѝ. Междувременно в Чили са доставени близо 500 от общо 798 сегмента на основното огледало. Те се обработват в специализирана база на Серо Паранал, където всеки ден по два сегмента получават специално покритие, което отразява светлината.

Сред най-сложните компоненти е и вторичното огледало с диаметър 4,25 метра.

„Това е истинско бижу. Такова огледало никога досега не е било изграждано. Това е исторически момент за астрономията“, казва Роберто Тамай, програмен мениджър на ELT в ESO.

Условията на строителната площадка също са тежки. Екипите прекарват по около седмица в планински лагер, където силното ултравиолетово излъчване, сухият въздух и голямата надморска височина налагат постоянни предпазни мерки.

Светлинното замърсяване заплашва астрономическите наблюдения

Докато строителството напредва, астрономите отчитат все по-голямо количество изкуствена светлина над Атакама.

Пустинята е сред най-подходящите места за наблюдение на Космоса заради сухия климат, голямата надморска височина и изключително тъмното небе. Разрастването на индустриалната дейност обаче постепенно променя тези условия.

Според Ангел Отарола, специалист по атмосферни науки в ESO, през 2012 г. изкуственото осветление е увеличавало яркостта на естественото небе в региона с около 0,3%. През 2026 г. увеличението вече достига приблизително 1,2%.

Особено сериозни опасения предизвика проектът INNA на енергийната компания AES Andes, който предвиждаше изграждането на голям комплекс за производство на зелен водород и амоняк в близост до обсерваториите.

По оценки на ESO съоръжението би увеличило яркостта на небето над VLT с поне 35% спрямо тогавашните условия, а над ELT с около 5%.

Това би затруднило наблюдението на слабо светещи обекти, включително далечни галактики и астероиди, които биха могли да представляват заплаха за Земята.

През февруари 2026 г. AES Andes се отказа от проекта.

Светлинното замърсяване обаче продължава да тревожи учените. Проф. Едуардо Унда-Сансана от Университета на Антофагаста е сред специалистите, настоявали изкуственото осветление да бъде признато за замърсител в екологичното законодателство на Чили.

По думите му последиците не се ограничават до астрономическите наблюдения. Изкуственото осветление нарушава и миграцията на птиците, които могат да загубят ориентация, да навлязат навътре в пустинята и да загинат от изтощение.

Първите тестови наблюдения се очакват през 2029 г.

Според графика на ESO първите тестови наблюдения с ELT са планирани за 2029 г., а научните наблюдения с първите инструменти трябва да започнат в края на 2030 г.

Дотогава инженерите трябва да решат още един сериозен технически проблем: вибрациите. Дори минимални движения на огромната конструкция могат да влошат качеството на изображенията.

Роберто Тамай обяснява, че окончателната проверка ще бъде възможна едва когато всички компоненти бъдат сглобени на място и светлината премине успешно през петте огледала.

Основната задача на ELT ще бъде да търси скалисти планети около близки звезди и да изследва светлината от някои от първите галактики, образували се във Вселената. В астрономията моментът, в който нов телескоп получава първите си изображения, е известен като „първа светлина“.

Попитан от The Irish Times как възнамерява да отбележи този момент, Тамай отговаря, че няма да произнася речи. Вместо това ще бъде на място, за да следи дали всичко работи. „С отвертка в ръка, ако се наложи, или с метла. Каквото е необходимо, ще бъда там.“