Десетки европейски основатели на технологични компании и учени предупреждават, че прозорецът за конкуренция в областта на изкуствения интелект се затваря и следващият дългосрочен бюджет на ЕС ще е решаващ за позицията на континента в бъдещето.

В отворено писмо, подписано от 59 лидери, сред които Нобеловият лауреат и икономист Филип Агион, един от т.нар. „кръстници“ на изкуствения интелект Ян ЛеКун, ръководителите на DeepL, OVHcloud, ElevenLabs и Lovable, се изтъква, че Европа рискува да загуби технологичния си суверенитет и конкурентоспособност, съобщава Euronews.

„Споделяме дълбока вяра в потенциала на Европа, но и нарастващо чувство на тревога: светът преживява технологична революция, а Европа се състезава в нея с една малка част от капитала, изчислителните ресурси и капацитета за мащабиране на своите конкуренти. Разликата се увеличава с всяко тримесечие“.

Китай и САЩ се състезават за лидерство в технологията, която обещава да направи истинска трансформация в здравеопазването, производството и световните икономики. Лидерите в областта на изкуствения интелект, не само ще определят световната мощ, но и ще постигнат икономически растеж.

Озаглавено „Спешен призив: Европа не може да проспи революцията в изкуствения интелект“, писмото, публикувано в сряда, посочва, че талантът и амбицията вече съществуват в Европа, но това, което липсва, е политическата воля и капиталът, които да ги подкрепят.

Подписалите го предупреждават, че преговорите по бюджета на ЕС за периода 2028–2034 г. вече са в ход и това, което не бъде осигурено сега, няма да може да се осъществи преди 2035 г.

В писмото са изложени пет основни искания.

По-малко бюрокрация

Първото е опростяване: Европа правилно се стреми да защити безопасността и основните права, но това не бива да затрупва иноваторите с бюрокрация.

Авторите на писмото приветстват т.нар. „Дигитален омнибус“, законодателен пакет, въведен с цел опростяване, рационализиране и намаляване на административната тежест в цялата нормативна уредба на ЕС. Въпреки това те заявяват, че това не трябва да бъде последната стъпка и искат текущият преглед на дигиталната нормативна уредба да доведе до задължително опростяване.

Те призовават ЕС да създаде истинска „28-а“ нормативна уредба, така че дадена компания да може да се регистрира еднократно и да оперира съгласно един набор от правила във всяка държава-членка.

Мащаб и данни

Второто искане е да се подпомогне разрастването на европейските технологични компании.

В писмото се твърди, че Европа е добра в генерирането на идеи, но не се възползва от тях, тъй като твърде много основатели създават компании в САЩ или се преместват там по време на по-късни кръгове на финансиране.

Те призовават за насочване на големия обем частни спестявания в Европа чрез пенсионни фондове и застрахователи към фондове за разрастване на компании, за да се завърши единният пазар, а правителствата да действат като ключови клиенти за европейски технологии.

В писмото се призовава за широк достъп до данни, които според авторите са толкова важни, колкото изчислителната мощност или капиталът.

Инвестиции

Третото искане е реалистична оценка на инвестициите.

Въпреки че се правят инвестиции в „гигафабриките“ за изкуствен интелект на ЕС, изкуственият интелект се нуждае от повече инвестиции, тъй като американските компании например инвестират стотици милиарди долари в инфраструктурата за технологията тази година.

За да се финансира това, европейските лидери трябва да осигурят специален и амбициозен бюджет в рамките на Европейския фонд за конкурентоспособност и следващата рамкова програма за научни изследвания.

Таланти

Четвъртото искане е да се задържат талантите в Европа и се призовава за създаване на институции за набиране на таланти.

„Амбициозна стратегия“

Последната молба е за промяна в нагласите в Европа, като се посочва, че континентът вече не може да се задоволява само с регулиране на технологии, изобретени другаде; той трябва да премине от отбрана към атака и целенасочено да подкрепя европейските лидери, които имат мащаба, капитала и достъпа до пазара за конкуренция на световно равнище.

„Европа вече не може да се задоволява с регулирането на технологиите, изобретени от други. Нуждаем се от далеч по-амбициозна стратегия за технологична конкуренция със света. Трябва да променим нагласата си от игра в защита към игра в нападение, за да спечелим“, се казва в писмото.