България е прекратила петгодишна кибершпионска операция срещу държавната администрация
Хакерски групи са източили над 130 гигабайта информация от правителствени системи, а министърът на иновациите и дигиталната трансформация е сезирал прокуратурата за пропуски в защитата
,fit(1001:538)&format=webp)
Най-продължителната известна кибершпионска операция срещу българската държавна администрация е успешно прекратена след пет години неоторизиран достъп до правителствени информационни системи. През този период хакери са успели да източат най-малко 130 гигабайта информация, равняваща се на над 62 милиона страници документи.
Това обяви на брифинг министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев, който определи случая като безпрецедентен пробив в държавните мрежи. По думите му зад операцията стоят няколко международни хакерски групи, проникнали в административната инфраструктура още през 2021 г., цитира Nova.
Основната цел на атакуващите не е била директен саботаж, а продължително наблюдение на дейността на институциите и системно събиране на чувствителна информация. Те са получили достъп до инфраструктурата за обмен на документи, придвижвали са се между отделните ѝ компоненти и са проследявали вътрешната комуникация и административните процеси.
Откраднатите данни обхващат практически всички сфери на държавното управление, включително дейността на Министерския съвет, изготвяните доклади и кореспонденцията между министри и институции.
Въпреки мащаба на кибершпионажа проверките до момента не са установили доказателства за компрометирани лични данни на български граждани.
Пробивът е открит през август тази година след внедряването на новата национална система за киберсигурност. Според Василев злонамерената активност е останала незабелязана при управлението на няколко правителства, тъй като използваните преди това средства за защита не са функционирали като единна интегрирана система.
„Новата национална система за киберсигурност за първи път дава единна картина на случващото се в държавните мрежи. Без нея тази активност най-вероятно щеше да остане скрита за неопределен период от време“, посочи министърът.
След установяването на неоторизирания достъп е сформирана междуведомствена работна група с участието на министерството, МВР, Министерството на отбраната, ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване“, Служба „Военно разузнаване“, Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ и националния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност.
В разследването са се включили също „Информационно обслужване“ АД, специалисти от частния сектор и международни партньори, сред които Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност.
Работната група е изпълнила одобрен от Съвета по киберсигурност план в три последователни етапа. Първоначално е установен пълният мащаб на проникването, след което засегнатата среда е изолирана, контролът върху критичните системи е затегнат, а връзката на хакерите с използваната от тях инфраструктура е прекъсната.
Последната фаза е включвала окончателното отстраняване на атакуващите от правителствените мрежи и премахването на открития зловреден софтуер. По думите на Василев успешното приключване на операцията е станало възможно благодарение на съвместната работа на българските служби и международните партньори от ЕС и НАТО.
Въпреки това остава неясно кой стои зад кибершпионажа и с каква цел е използвана придобитата информация. Министърът уточни, че активността на хакерските групи е засечена от различни точки по света, но отказа да посочи конкретни държави.
Не е установено дали извършителите са действали самостоятелно, като част от организирана структура или по поръчка на чужди разузнавателни служби.
„Дали представляват интересите на тези държави, не е установено. Не знаем какво са правили хакерските групи с информацията, която са извличали от българската държава“, заяви Василев.
Той допълни, че институциите не разполагат с данни откраднатите документи да са били разпространявани в т.нар. тъмна мрежа. Не е известно и за какви цели са били анализирани или използвани през петгодишния период.
Министърът обяви още, че е разпоредил проверка на пропуските, позволили толкова продължително присъствие на хакери в административните системи. Въз основа на резултатите е изпратил сигнал до прокуратурата относно действията и бездействията на отговорните държавни органи.
Дали става въпрос за умишлени нарушения или евентуално съдействие на извършителите, предстои да установи разследването. Василев подчерта, че част от обстоятелствата по случая засягат националната сигурност и не могат да бъдат оповестени публично.
Междувременно продължава работата по укрепването на защитата на държавната информационна инфраструктура. Предприемат се мерки за отстраняване на установените слабости и въвеждане на по-строг контрол върху администраторските акаунти, а националната система за киберсигурност се разширява към 28 общински и областни администрации.
Предвижда се и разработването на национална методика за оценка на зрелостта на киберсигурността в държавните институции. Финализира се Националната стратегия за киберсигурност, която според министъра е трябвало да бъде приета преди години.
Василев благодари на експертите, работили по случая през последните три месеца при пълна конфиденциалност, и подчерта необходимостта от цялостна промяна в подхода към защитата на държавните мрежи.
„Киберзаплахите стават все по-сложни, по-мащабни и по-трудни за предвиждане. Нашата цел е България да изгради система за киберсигурност, която не просто открива пробивите, а не допуска те да се превръщат в кризи“, заключи той.
Правителството одобри закон за европейската цифрова самоличност
На същия брифинг Иван Василев представи и друга стъпка в дигитализацията на административните услуги. Министерският съвет е одобрил проект на Закон за европейската цифрова самоличност, който създава националната правна и институционална рамка за въвеждането на европейския цифров портфейл в България.
Новият инструмент ще позволи на гражданите сигурно да заявяват, получават, съхраняват и представят данни за самоличността си и електронни удостоверения. Целта е да отпадне необходимостта едни и същи документи да бъдат предоставяни многократно пред различни институции и доставчици на услуги.
Очаква се цифровият портфейл да намали административната тежест и да улесни достъпа до електронни обществени и частни услуги, включително в други държави от Европейския съюз.
За бизнеса той ще осигури възможности за по-лесна електронна идентификация на клиенти, дистанционно обслужване и обмен на информация.
Правителството си поставя за цел законът да бъде приет от Народното събрание до края на годината, за да бъде изпълнен ангажиментът на България към Европейската комисия.
)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)