40% срещу 12%: AI отваря инвестиционна пропаст между САЩ и Европа
Четири американски технологични гиганта планират вложения за над 725 млрд. долара тази година, докато бизнес инвестициите в Германия практически са в застой
&format=webp)
Бизнес инвестициите в САЩ се очаква да нараснат над трикратно по-бързо от европейските през годините след пандемията. Прогнозите разкриват задълбочаващото се разделение между двете икономики, породено от нарастващите инвестиции в AI.
Разходите на американските компании за ново оборудване и инфраструктура ще се увеличат с 40% в реално изражение между 2021 г. и края на 2027 г., показват прогнози на Oxford Economics, цитирани от Financial Times.
Според консултантската компания основният двигател са нарастващите инвестиции в оборудване за изкуствен интелект. За сравнение, увеличението в еврозоната се очаква да достигне едва 12%, докато бизнес инвестициите в Германия практически няма да отбележат ръст през същия период.
Данните показват предизвикателството пред Европа, която трудно следва темпото на американските разходи за високотехнологично оборудване и инфраструктура. Континентът изоставаше в инвестициите в информационни технологии още преди появата на големите езикови модели.
Американската стратегия обаче също крие рискове. Банката за международни разплащания и други институции предупреждават, че огромните инвестиции в AI могат да доведат до скъпоструващ срив.
Само през 2026 г. Google, Meta, Microsoft и Amazon се очаква да вложат общо над 725 млрд. долара, докато се надпреварват да изграждат инфраструктура за изкуствен интелект.
Прогнозите на Oxford Economics показват, че Европа почти не е напреднала в преодоляването на инвестиционното си изоставане, откакто бившият председател на Европейската централна банка Марио Драги публикува доклада си за конкурентоспособността през септември 2024 г.
Драги предупреди, че цифровизацията, декарбонизацията и по-високите разходи за отбрана изискват безпрецедентно увеличение на инвестициите до равнища, наблюдавани за последно през 60-те и 70-те години на миналия век.
По думите му необходимият финансов ресурс надхвърля инвестициите по плана „Маршал“ след Втората световна война.
„Американската икономика е по-динамична и предприемчива. Затова се движи по-бързо и надпреварата за AI носи по-големи ползи. Европа напредва много по-бавно“, казва Даниел Харенберг, икономист в Oxford Economics.
Европа изостава все повече от САЩ и по производителност.
„Съединените щати напоследък увеличиха преднината си пред Европа“, заяви професорът от Манчестърския университет Барт ван Арк пред представители на ЕЦБ по време на форум в Синтра това лято.
Според неговия анализ между 2018 и 2025 г. брутният вътрешен продукт на отработен час се е увеличил с 14 долара в САЩ срещу едва 2 долара в Европа.
„Разликата не се ограничава до цифровия сектор“, подчертава Ван Арк. Американската икономика се представя по-добре и в други области, включително търговията на едро и дребно и професионалните услуги.
Според него по-високите инвестиции сами по себе си едва ли ще решат проблемите с европейската производителност. По-дълбоката причина е, че иновациите не достигат достатъчно ефективно до компаниите в различните сектори и не се превръщат в широко използвани инструменти и практики.
Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард предупреди миналата година, че европейският модел на растеж, зависим от производствената индустрия, е ориентиран към свят, който постепенно изчезва.
Европа беше сред първите в света, които въведоха строги правила за изкуствения интелект. Според Европейската комисия приетият през 2024 г. европейски закон за AI е първата цялостна правна рамка за технологията.
Критиците предупреждават, че строгите изисквания могат да задушат иновациите и да обезсърчат инвестициите.
„Изоставаме от променящия се свят“, заяви френският президент Еманюел Макрон преди две години. Той предупреди, че Европа регулира прекалено много и инвестира недостатъчно.
Ръстът на инвестициите в САЩ обаче зависи в огромна степен от продължаващите разходи за AI. Това прави американската икономика уязвима, ако възвръщаемостта не оправдае очакванията.
Карстен Юниус, главен икономист на банката J. Safra Sarasin, смята, че голямата инвестиционна разлика между Европа и САЩ е поне отчасти временно явление.
„Американските инвестиции в AI няма да продължават в този мащаб безкрайно“, казва той пред Financial Times.
По думите му информационните технологии и производството на полупроводници винаги са преминавали през инвестиционни цикли и това ще се случва и занапред.
Проблемът на Европа обаче се задълбочава от недостатъчните иновации и липсата на гъвкавост, които според Юниус отчасти се дължат на закостенелите пазари на труда.
„Ако Европа не успее да навакса при авангардните технологии, жизненият ни стандарт спрямо този в САЩ ще продължи да се влошава“, предупреждава икономистът.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)