„Вояджър 1“ достигна историческо разстояние от Земята – един светлинен ден
Близо 50 години след изстрелването си сондата на НАСА се намира на около 26 милиарда километра от нашата планета и продължава да изпраща научни данни от междузвездното пространство
,fit(1001:538)&format=webp)
Космическата сонда „Вояджър 1“ на НАСА вероятно е достигнала исторически етап в своето пътешествие през междузвездното пространство, отдалечавайки се от Земята на разстояние, което никой друг космически апарат не е преодолявал досега. Това показват предварителните изчисления на американската космическа агенция.
Изстреляна през 1977 г., сондата се е намирала на разстояние един светлинен ден от нашата планета в сряда в 12:16 ч. българско време, според прогнозите на НАСА. Това е дистанцията, която светлината изминава за 24 часа – приблизително 26 милиарда километра.
Постижението означава, че радиосигнал, изпратен от Земята, се нуждае от цяло денонощие, за да достигне до космическия апарат. Също толкова време е необходимо и за обратното му пътуване, което прави комуникацията с него все по-сложна.
Специалистите от Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА в Калифорния трябва да изчакат около ден, за да получат сигнал от сондата, потвърждаващ достигането на това разстояние. За четвъртък е насрочено специално събитие, посветено на историческия момент.
„Достигането на разстояние от един светлинен ден е изумително постижение, което никога не съм очаквала да видя“, коментира ръководителят на проекта „Вояджър“ Сюзан Дод.
„Вояджър 1“ е най-отдалеченият създаден от човека обект и продължава да се движи със скорост от близо 61 000 километра в час. През 2012 г. апаратът преминава външната граница на хелиосферата – защитен балон от частици и магнитни полета, образуван от Слънцето – и навлиза в междузвездното пространство.
Неговият близнак „Вояджър 2“, изстрелян също през 1977 г., достига тази област шест години по-късно, през 2018 г.
Представител на Лабораторията за реактивно движение посочва пред Reuters, че предприетите наскоро мерки за пестене на енергия могат да позволят на двата апарата да поддържат връзка със Земята още три до четири години.
Основната цел на мисията обаче остава научното изследване на космоса. Според НАСА наличната енергия е достатъчна, за да продължат да функционират използваните в момента инструменти поне до 50-годишнината от изстрелването на сондите през 2027 г.
Какво ще се случи след това, е трудно да се прогнозира, тъй като космическите апарати вече са на почти половин век и могат да възникнат непредвидени технически проблеми.
В началото на мисията си „Вояджър 1“ преминава покрай Юпитер и Сатурн – двете най-големи планети в Слънчевата система. Десетилетия по-късно апаратът продължава да събира ценни научни данни от области, които никоя друга сонда не е изследвала непосредствено на толкова голямо разстояние.
Сред откритията му е регистрирането на слаб, почти постоянен сигнал, породен от колебанията в изключително разредения газ, който изпълва междузвездното пространство.
„Вояджър продължава да изпраща измервания на магнитните полета, космическите лъчи и плазмените вълни, които получаваме на Земята всеки път, когато антените на Deep Space Network бъдат насочени към него“, обяснява Дод.
Deep Space Network представлява международна мрежа от огромни радиоантени на НАСА, които осигуряват комуникацията с космически апарати, изпълняващи мисии далеч от Земята.
Наблюденията на „Вояджър 1“ продължават да поставят нови въпроси пред учените. След преминаването на хелиопаузата – границата между хелиосферата и междузвездната среда – посоката на магнитното поле не се е променила по очаквания начин.
Вместо да се промени към очакваната посока на междузвездното магнитно поле, тя е останала близка до тази, регистрирана при преминаването на двете сонди през хелиопаузата, която е определяна от влиянието на Слънцето.
Учените следят дали и кога ще настъпи очакваната промяна.
Сондата продължава да регистрира и последиците от слънчевата активност, включително мощни изригвания, известни като коронални изхвърляния на маса. Те предизвикват ударни вълни и промени в налягането, които могат да достигнат до „Вояджър 1“ и дори отвъд него.
„Къде свършва влиянието на Слънцето и започва незасегнатото междузвездно пространство? Може би „Вояджър“ ще продължи да функционира достатъчно дълго, за да отговори на този въпрос“, отбелязва Дод.
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)