Модел, създаден от икономистите в Нюйоркския университет, редовно изпълнява опростен стрес-тест на най-големите финансови институции в света. Това се постига чрез допитване до фондовата борса какво мисли за стойността и риска на активите на банките, а след това тази информация се използва, за да се прецени какво ще се случи с банките в момент на тежка криза - и колко добавен капитал ще им трябва, за да избегнат сътресенията.

Дори преди брекзит моделът предполага, че банките са в много по-нестабилно състояние, отколкото официалните стрес-тестове посочват. Към 31 май оценката показва, че най-големите банки в САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Италия (тези с повече от 500 млрд. долара в активи) биха имали общ капиталов недостиг на стойност 998 млрд. долара в случай на криза, пише Bloomberg.

След референдума във Великобритания недостигът е нараснал значително. На 28 юни сумата се е увеличила с 165 млрд. долара - до 1.163 трлн. долара.

Защо картината е толкова песимистична? За британските банки отговорът е ясен: прогнозите показват повишена несигурност и други трудности, свързани с подкопаването на икономическия растеж, което от своя страна ще ограничи възможностите за печалба. Това пряко се отразява на възможността физическите и юридическите лица да обслужват заемите си.

За френските и италианските банки тестът показва очевидната загриженост за европейския растеж и възможността на избирателите да последват Великобритания във вота.

За американските банки е по-трудно да се коментира значението на резултатите, макар че печалбите ще пострадат, ако последиците от брекзит подтикнат Федералния резерв да поддържа лихвените проценти по-ниски, отколкото биха били реално.