Италианските банки са проблем, но след брекзит се превърнаха в огромен проблем. Пълно възстановяване на този банков сектор и приблизителните 200 милиарда евро необслужвани кредити, според J. P. Morgan, ще изисква 40 милиарда евро (държавно финансиране), което е по-малко от 2.5% от Брутния вътрешен продукт на Италия.

Това е постижимо, отново според J. P. Morgan, „като се има предвид фискалните позиции на Италия и абсолютната цена на нужното финансиране”, пише "Файненшъл таймс". Единственият проблем е … че новите банкови регулации в региона, в сила от 2015 г., изключват най-резонния и безболезнен подход – системната правителствена подкрепа.

Според европейската директива за банково възстановяване, всякакво правителствено финансиране се обуславя от предварително споделяне на тежестта, означаващо заличаване или орязване на дяловете на частни инвеститори в капитала на банките (в ценни книжа, подчинени или привилигировани задължения).

Според нас такъв подход ще е изключително рискован и лошо премислен, а споделянето на тежестта чрез търгувани ценни книжа ще предизвика шокови вълни във вътрешния пазар на депозити. Ако се търси решение на базата на настоящите правила, това ще доведе до банкова криза в страната, която ще преобърне сериозното подобрение в сектора, което се наблюдава от средата на 2014 г. насам.

Това ще има негативен ефект върху растежа, възможни разрушителни последици върху вътрешната политическа стабилност (в светлината на отслабващите позиции на премиера Матео Ренци и предстоящия конституционен референдум), а потенциално ще доведе и до по-голяма банкова криза в еврозоната чрез заразяване.

Това е мнението на Марко Протопапа от J. P. Morgan, който добавя, че ситуацията е много предвидима: Това очакваме да се случи. Еврозоната предотврати екзистенциална криза миналата година, когато беше одобрен нов спасителен план от 86 милиарда евро за Гърция, припомня БГНЕС.

Стойностите на италианските банкови проблеми са много по-малки и лесно могат да бъдат покрити от италианското правителство без участие на други европейски страни. На този етап има достатъчно голямо пространство за измъкване, в рамките на съществуващите правила за недопускане на тотално държавно покриване на сметката.

Глава 32 от европейската банкова директива изрично предвижда изключения от правилата за държавно финансиране при случай на системен риск. Според нас е трудно е да се спори, че италианският въпрос представлява системен риск. Нещо повече, големият дял на необслужваните кредити е наследство, а не скорошен проблем.

Очакваме това навременно да бъде взето предвид от отговорните институции (ЕК и ЕЦБ). В крайна сметка, според нас, адекватно решение на италианските банкови проблеми включва единствено постижими финансови ангажименти (от италианското правителство).

Решението е въпрос на политическа воля, която от своя страна зависи от германската позиция относно нужния отговор на шока от брекзит. Засега Германия е безкомпромисна, но вярваме, че нарастващите страхове от системния риск при допускане на италианска банкова криза ще доведат до премисляне.

Както споменахме, детайлите са важни за инвеститорите търговци и щетите в системата трябва да бъдат избегнати. Най-общо казано, прогнозите на цените на акциите могат да бъдат ужасяващи, но решението е постижимо. Само трябва да се прескочи още едно политическо препятствие.