В продължение на цяла седмица хиляди делегати се стичаха в огромната Голяма зала на народа в Пекин, за да присъстват на едно от най-важните събития в китайския политически календар.

Със Си Дзинпин твърдо начело, Общокитайското събрание на народните представители, което приключи в четвъртък, всяка година показва накъде се движи Китай – и как възнамерява да стигне дотам.

Внимателно режисираните заседания обаче бяха белязани от отсъствието на ключови фигури. Близо 100 делегати, сред които някогашни доверени съюзници на Си и висши чиновници, липсваха на откриващата сесия – поредните жертви на безмилостната вълна от чистки. Празните места разказват различна история от тази за стабилното и единно управление, което Си и Китайската комунистическа партия се стремят да демонстрират. Те са най-ясното доказателство за мащабната антикорупционна кампания на Си, започнала след като той беше назначен за генерален секретар на партията през 2012 г., пише BBC.

Повече от десетилетие по-късно кампанията не показва признаци на забавяне. Защо?

Джан Юся дълго време беше смятан за най-доверения човек в армията на Си Дзинпин. Днес той е показателен пример за последствията от нелоялност към китайския лидер

Дори най-могъщите генерали падат в Китай на Си Дзинпин

Корупция

През 2012 г. корупцията наистина беше сериозен проблем в Китай. Комунистическата партия е огромна институция с повече от 100 милиона членове и милиони държавни служители. „Затова не е изненадващо, че има хора, които правят грешки или са корумпирани“, казва професор Кери Браун от King’s College London.

Въпреки това корупцията се беше превърнала в ендемично явление. Чиновниците не получават особено високи заплати, обяснява Браун, а системата се управлява от „малък политически елит с огромна власт“.

Предшественикът на Си – Ху Дзинтао – определи корупцията като разрушително предизвикателство, което може „да лиши партията от подкрепата на народа“. Затова Си си постави за цел да я изкорени.

Последваха серия от шокиращи арести. През 2012–2013 г. скандал с присвояване на средства и убийство доведе до падението на Бо Силай – изгряваща звезда в партията, който се смяташе за основния съперник на Си за върховния пост. През 2014 г. беше арестуван човекът, който доскоро оглавяваше огромния апарат за сигурност на Китай, а две години по-късно най-близкият помощник на Ху беше осъден на доживотен затвор за корупция.

От правителствени министри до провинциални управници – никой не беше пощаден в кампанията на Си срещу „тигрите и мухите“, както се наричат високопоставените елити и чиновниците на по-ниско ниво. В резултат милиони служители са били наказани, уволнени или дори вкарани в затвора през последните 14 години.

Само през 2025 г. върховният антикорупционен орган на Китай съобщава, че близо един милион души са били дисциплинарно наказани. През януари тази година държавните медии информираха за отстраняването на десет „тигъра“.

Браун обаче е предпазлив към тези числа: „Дисциплинарно наказание може да означава всичко – от просто порицание или предупреждение да не се повтаря нарушението, до затвор и изключване от партията.“

Но всяко наказание показва колко централна е станала тази антикорупционна кампания за Си. „От момента, в който дойде на власт, той се опитва да дисциплинира партията“, пояснява Браун.

Процесът така и не спря – отчасти заради трудното изкореняване на корупцията от самата система. Дори десетилетие след първата вълна от чистки в армията, „чинове и повишения продължаваха да се продават рутинно, а подкупите останаха масова практика“, отбелязват от берлинския аналитичен институт Mercator Institute for China Studies (Merics).

Задържания, публично посрамване и самоубийства засилват корпоративния мрак в страната

Черни списъци, внезапни арести и падания от високо: Китайският бизнес елит под заплаха от „liuzhi“

„Много е трудно да се справиш с корупцията, когато липсват контролни механизми и отчетност, които биха позволили партията да бъде управлявана правилно“, казва Браун. „Няма реален външен фактор, който да я държи под контрол.“

Разбира се, партията не вижда нещата така. Според държавните медии „единствената причина нови случаи да продължават да се появяват е, че колкото повече копаеш, толкова по-дълбоко стигаш“, коментира Хелена Легарда, изследовател в Merics.

Но това не е цялата история на чистките, които са водени и от стремежа на един лидер да упражнява все по-голям контрол върху партията и страната.

Власт, лоялност и наследство

„Антикорупционната кампания на Си винаги е била свързана едновременно с корупция и политика“, обяснява Нийл Томас от Asia Society Policy Institute. „Това е опит партията да се превърне в по-ефективна управляваща машина и същевременно инструмент за отстраняване на политически врагове.“

Браун я описва като „вид корпоративно прочистване, управленски инструмент – който държи хората нащрек“.

При управлението на Си Китай се превърна в глобална икономическа сила, което увеличи и геополитическото му влияние. Милиарди се инвестират в напреднали чипове, изкуствен интелект и възобновяема енергия – ключови сектори, които ще определят позицията на Пекин в света и изхода от съревнованието му със САЩ.

Наблюдатели отбелязват, че разследванията често се засилват именно в секторите, които получават щедро държавно финансиране – като технологиите или военните договори. Тъй като това са областите, които Си и висшето ръководство определят като стратегически, корупцията в тях се смята за особено тежко нарушение.

„Идеята на ръководството е, че ако партията не е дисциплинирана, ако не говори в един глас и не е единна, тя ще тръгне по пътя на почти всички други политически партии в света – ще бъде разделена. А това е риск, който те не могат да си позволят“, твърди Браун.

За Си, смятат наблюдателите, корупцията се е превърнала във всеобхватно понятие, което включва не само подкупите, но и много повече: идеологическа „нечистота“, липса на отдаденост към амбициите на Китай и, най-важното, нелоялност.

Това подхранва един от най-големите му страхове, че партия, излязла извън контрол, би довела Китай до катастрофа – съдба, сполетяла другата велика комунистическа сила, Съветския съюз. За него крахът на СССР е постоянен обект на анализ и предупреждение. Подобен упадък днес би застрашил не само властта му, но и неговото историческо наследство.

Пекин приоритизира технологичния напредък и предприема мерки за стимулиране на вътрешното потребление

Най-голямото политическо събитие в Китай приключва. Какви са изводите?

Оцеляване

Никъде това не личи по-ясно, отколкото в армията.

През 2012 г. Си пое поста председател на Централната военна комисия – най-висшия орган за вземане на решения във въоръжените сили. Оттогава той преструктурира Народноосвободителната армия, като я постави под свой пряк контрол.

„Чистките се увеличиха навсякъде и армията не е изключение. По-голямата част от висшето ѝ ръководство беше засегната от дисциплинарни мерки по време на третия мандат на Си“, посочва Томас. Според него те са породени от „реална корупция, но постепенно се разшириха и до предполагаема политическа нелоялност“.

Според Center for Strategic and International Studies около 52% от ръководните позиции в армията са били засегнати. Най-голямата акция беше в края на 2025 г., когато девет висши генерали – включително Хъ Уейдун и Мяо Хуа, членове на Централната военна комисия – бяха обвинени в престъпления, свързани с „изключително големи суми пари и особено тежък характер на нарушенията“.

След това през януари Китай обяви отстраняването на генералите Лю Джънли и Джан Юся за „сериозни нарушения на дисциплината и закона“, предадоха държавните медии. Джан, един от най-близките военни съюзници на Си, беше заместник-председател на комисията.

Съставът на този мощен съвет, под ръководството на Си, бе редуциран от седем на само двама членове, единият от които е той самият.

„Официалните разкази след чистките на Джан и Лю ясно показват, че отстраняването им е било политическо и се основава на предполагаема или реална липса на лоялност към Си и неговите цели“, казва Легарда.

Акцентът върху лоялността подсказва, че личното оцеляване също е фактор. „Си добре знае, че контролът над Народноосвободителната армия е решаващ за дългосрочното му политическо бъдеще“, коментира анализаторът Брайън Харт в доклад на CSIS.

Той посочва, че бившият лидер Дзян Дзъмин е запазил председателството на Централната военна комисия две години след като се оттегля от властта, което е подкопало позицията на неговия наследник. Си иска да избегне това, за да има „дълготрайно влияние върху армията“.

Политическите чистки съвсем не са прецедент в непрозрачната и често безмилостна история на Китайската комунистическа партия. Самият Мао Дзедун – основателят на комунистически Китай – системно отстраняваше свои приближени, като понякога ги връщаше на власт само за да ги прогони отново. Дори бащата на Си Дзинпин е преминал през изпитанието на тези вътрешнопартийни репресии. 

В случая на Си обвиненията в корупция са се превърнали във форма на „политическо съперничество, която той е развил като основа на своята власт“, обяснява проф. Франк Пийке от Лайденския университет.

Износът също надминава значително очакванията, като се увеличава с 21,8% спрямо същия период миналата година

Търговският излишък на Китай удря рекорди през януари-февруари

Чистките изглежда няма да спрат. Миналата седмица на конгреса премиерът Ли Цян заяви, че Пекин ще „продължи политическото прочистване на армията“.

Кръгът от доверени хора около Си се стеснява все повече, изключвайки дори хората, на които той разчиташе, за да консолидира властта си, казва Пийке. Той очаква това да „продължи, докато почти не останат лидери, които да не са изцяло продукт на Си“.

Както обобщава Томас:

„Колкото по-могъщ става Си, толкова повече чистки извършва.“