До неотдавна Ю Фашин е бил известен като водещ учен и предприемач, специализиран в напреднали полупроводници за военни цели. Но на 22 септември той попада в заглавията по съвсем друга причина.

Неговата компания, Great Microwave Technology, листната на борсата в Шанхай, обяви, че Ю е бил отведен от китайската антикорупционна служба. Той е поставен под „лиуджи“ (liuzhi) – извънсъдебна форма на задържане, в която попадат все по-голям брой китайски бизнесмени.

Предприемачите в страната се сблъскват с растящ списък от тревоги. На първо място стои икономиката, която така и не се възстановява напълно след пандемията.

Потребителските нагласи остават в най-добрия случай вяли; свръхпроизводството и безмилостната конкуренция са повсеместни. Търговията на дребно се свива, а броят на губещите индустриални предприятия остава рекордно висок.

Но наред с икономическите проблеми расте и друго безпокойство – институционалните слабости на Китай засилват усещането за несигурност сред бизнес елита, пише The Economist.

Официалните разследвания срещу корпоративни ръководители зачестяват, както и съдебните решения, които ограничават свободата им на придвижване из страната. Серията от самоубийства сред бизнесмени тази година се възприема като доказателство за нарастващ натиск.

Нови китайски маневри показват как Пекин може да обгради и задуши Тайван, като блокира жизненоважните му морски маршрути

Тотален мрак: Китайската стратегия за подчиняване на Тайван без нито един изстрел

Сянката на liuzhi

Задържанията по системата liuzhi са може би най-очевидният източник на страх. Въведена през 2018 г., първоначално тя бе насочена към членове на Комунистическата партия и държавни служители – част от антикорупционната кампания, започната от Си Дзинпин пет години по-рано. Днес обаче тя често се прилага и спрямо бизнесмени.

Системата функционира паралелно на обикновеното правосъдие. Задържането не изисква съдебно одобрение, а обвиняемите нямат достъп до адвокати. Промените в правилата от юни позволяват властите да държат хората до осем месеца, да нулират срока при подозрение за ново престъпление и да разпитват безкрайно. Килиите обикновено нямат прозорци, светлините не се гасят, а задържаните се наблюдават денонощно, дори в тоалетната, предават западни медии.

Само през тази година ръководители на борсово търгувани компании изчезват в този мрачен механизъм със стряскаща честота – Economist цитира около 39 случая до края на септември, или средно по един на седмица.

Това вече надвишава рекорда от миналата година. И все пак тези случаи са само върхът на айсберга – повечето задържани са от частни, непублични компании, които не са длъжни да обясняват на инвеститорите защо шефът им е изчезнал.

Според официални данни, общият брой на задържанията, включително на служители и бизнесмени, е нараснал с близо 50% през 2024 г. – до около 38 000 души, според Централната комисия за проверка на дисциплината (CCDI) – партийната структура, упълномощена да ги извършва. Само миналата година CCDI е наложила дисциплинарни мерки на над 60 000 души във фармацевтичния сектор и 17 000 във финансите.

Феноменът на работа от 9 сутринта до 9 вечер, шест дни в седмицата в Китай, предизвика масови протести и обвинения в „съвременно робство“, като критиците го обвиняват за многобройни смъртни случаи сред служителите

Схема 996: От Китай до Силициевата долина, 72-часовата работна седмица набира популярност

„Риболов“

Едно от обясненията за множеството арести е разширяването на антикорупционната кампания на Си Дзинпин. По оценки на консултантската компания Gavekal Dragonomics, броят на разследванията може да достигне рекордния 1 милион през тази година. Когато се разследва даден държавен служител, цялата му бизнес мрежа попада под лупа, което води до лавинообразно нарастване на корпоративните случаи.

Някои от засегнатите отрасли – като компютърния хардуер и зелените технологии – са тясно свързани с местните власти чрез обществени поръчки и договори, отбелязва Джу Джиангнан от Хонконгския университет. Това поставя ръководителите им в по-голям риск.

Забавеният икономически растеж също може да е фактор. Местните власти страдат от огромни дългове и липса на ликвидност. Някои разследвания на CCDI се описват като „дълбоководен риболов“ – арестуване на предприемачи по съмнителни основания в надеждата, че тежките условия на liuzhi ще доведат до признания или до доноси срещу други богати лица, чиито активи могат да бъдат иззети.

От 39-те задържани ръководители на борсови компании тази година, повече от половината са били арестувани далеч от централите си – знак, че местни власти „ловят“ в чужди юрисдикции в търсене на средства, казва китайски адвокат, специализиран в подобни дела, пред Еconomist.

Нов доклад установява, че законите за заетостта в Южна Корея принуждават милиони хора да се пенсионират на 60 години, като намаляват заплатите им на половина през предходните години чрез системата за „максимално възнаграждение“

„Те наказват служителите си за това, че остаряват“: Как пенсионната система на Южна Корея обрича милиони на бедност

Черният списък на кредиторите

Друга причина за безпокойство е кредитен черен списък, в който през последните месеци са попаднали имената на някои от най-богатите китайски предприемачи. Поради абстрактността на законите за несъстоятелност съдилищата често прилагат бързи мерки за натиск върху длъжниците – например публичното им включване в редицата, която им забранява „високо потребление“: пътувания със самолет или високоскоростен влак, престой в луксозни хотели и др.

Тази система първоначално е била създадена за събиране на малки дългове, но през последните години предприемачите масово биват добавяни, тъй като бизнесите им се затрудняват. Данни от съдебна база показват, че около 200 000 души са били включени в списъка до края на септември – спрямо едва 17 400 през 2019 г., преди пандемията. Почти половината случаи (46%) произтичат от договорни спорове, свързани с бизнес дейности.

Според Лизи Лий от Asia Society Policy Institute, страхът от включване в списъка кара компаниите да поемат по-малко рискове и „се превръща в опасна спирачка за предприемаческия дух“.

В момент, когато икономиката отчаяно се нуждае от енергия, системата „изпраща послание, че ако се провалиш, не просто губиш бизнеса си – губиш и способността да функционираш като човек.“

Преструктуриране под напрежение

Правителството се опитва да подобри средата за предприемачите. През февруари Си Дзинпин се срещна с няколко водещи бизнесмени, а скоро след това бе приет закон за насърчаване на частния сектор.

Въпреки това, настроението остава мрачно. На 28 септември бе разкрито, че Уан Дзиенлин – някогашният най-богат човек в Китай и собственик на империята Dalian Wanda – е бил добавен в черния списък заради договорен спор. Забраната беше отменена на следващия ден, но случаят предизвика бурни дискусии за бедственото положение на част от китайския бизнес елит.

Детайли за задържането на Ю Фашин имат подобен ефект – ако дори военни учени от висш ранг могат да бъдат вкарани в liuzhi, значи никой не е недосегаем.

Мрачният фон се задълбочава и от вълната самоубийства сред бизнесмени. Между април и юли поне пет известни ръководители скочиха от високи сгради, предизвиквайки масово обществено безпокойство. Сред тях е Уан Линпън, основател на успешна верига универсални магазини и някогашен най-богат човек в провинция Хубей.

През април той бил поставен под liuzhi, освободен през юли, но оставен под наблюдение. Няколко дни по-късно се самоубива.

„Това е само едно от малкото самоубийства, които изплуват на повърхността“, казва адвокат, работещ по подобни дела. „Има много повече, за които никой не знае.“