Китайските военни учения около Тайван предизвикаха спешни действия в Тайпе и Вашингтон за справяне с критична уязвимост на острова: зависимостта му почти изцяло от вносно гориво.

Последните китайски маневри показват как Пекин може да обгради и задуши Тайван, като блокира жизненоважните му морски маршрути – стратегия, която крие по-малък риск от пълномащабна инвазия. Този ход все пак би могъл да постигне същата цел: поемане на контрол над самоуправляващия се остров, при нужда и със сила, пише The Wall Street Journal.

Предизвикателството да бъде подготвен Тайван за евентуална блокада започва от енергетиката – и най-вече от втечнения природен газ (LNG), който осигурява почти половината от електричеството на страната.

Около 97% от енергията на Тайван се внася по море. Ако вносът бъде напълно прекъснат, запасите от LNG ще се изчерпат за броени дни, оставяйки острова без възможност да произвежда електричество.

Правителството на Тайван увеличава капацитета си за енергийно съхранение и преразглежда енергийния си микс. Само месеци след затварянето на последния си реактор, страната отново обмисля завръщане към ядрената енергия.

Въпреки това усилията за енергийна автономност са далеч от завършени, а островът се фокусира върху оценка на САЩ, според която китайският лидер Си Дзинпин иска армията му да бъде готова да завземе Тайван със сила до 2027 г.

През септември двама американски сенатори внесоха законопроект, който цели да подсигури надеждни доставки на американски LNG за Тайван, включително чрез държавна застраховка за корабите, ако островът бъде заплашен.

Сенатор Пийт Рикетс казва пред WSJ, че е предложил инициативата заедно с Крис Кунс, след като участвал във военна симулация, според която Тайван ще остане без LNG в рамките на 11 дни при блокада.

„Това ясно показа, че това може да се окаже ахилесовата пета на Тайван“, коментира Рикетс.

Скрита схема, гарантирана от огромна китайска застрахователна компания, свързва Техеран с най-големия му клиент

Как Китай тайно плаща на Иран за петрол и избягва санкциите на САЩ

Според симулации на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), Тайван би могъл временно да устои на китайска блокада и за кратко да поддържа производството на електроенергия, но в дългосрочен план ще се нуждае от американска намеса.

Всяка китайска военна операция срещу Тайван би поставила на изпитание готовността на Тръмп да предприеме военна намеса срещу Пекин.

Политиката на САЩ относно това дали да защитят Тайван при нападение е умишлено неясна. Докато явна инвазия би изисквала незабавна реакция, по-фин ход – като прекъсване на морската търговия и доставките на горива – би усложнил решенията във Вашингтон.

Пекин би могъл да заяви, че извършва „здравна“ или „правоохранителна“ проверка на корабите, за да наложи натиск върху Тайпе, без официално да обявява блокада. Така Китай би избегнал обвинения в агресия, представяйки операцията като „карантина“.

„Това е вид натиск, който остава под прага на война, но може да постави Тайван на колене“, коментира Крейг Сингълтън от Фондацията за защита на демокрациите (FDD).

Симулациите на CSIS показват, че при блокада запасите от LNG ще стигнат за по-малко от две седмици, а въглищата – за около седем.

„LNG е истинската слабост - енергетиката като цяло, но особено втеченият газ“, казва Марк Кенсън, старши съветник в отдела по отбрана и сигурност на CSIS.

Дори при режим на тока запасите ще се изчерпат бързо, а ограниченията ще ударят производството на полупроводници – индустрия, от която зависи световната икономика.

Според Сингълтън истинският шок е колко бързо дори нискоинтензивна „карантина“ може да разкрие тези уязвимости и да принуди лидерите на Тайван към политически скъпо струващо енергийно ограничение.

Вашингтон е водил дискусии с Тайпе относно „50-50“ разделението в производството на полупроводници, което би намалило зависимостта на САЩ от Тайван

Тайван отхвърля предложението на САЩ за производство на чипове на принципа „50-50“

Тайвански експерти по сигурността смятат, че запасите биха издържали малко по-дълго, тъй като при военно положение индустрията ще намали драстично производството си.

Дори сега обаче енергийната система е на ръба – при инцидент на газова централа и ремонти на въглищни мощности резервният капацитет е паднал до едва 4% над пиковото потребление.

При пълна блокада доставките на стоки също ще спрат. Според CSIS Тайван няма да гладува – може да се изхранва девет месеца, макар и с опростено меню, предвид че 70% от храната се внася. Но индустриалното производство ще се срути дори при наличие на ток, поради липса на вносни суровини.

През 80-те години ядрената енергия е осигурявала над 50% от електричеството на Тайван, но под натиск на антиядреното движение и управляващата Демократична прогресивна партия реакторите бяха спрени. Последният бе изключен през май, а проведен през август референдум за рестартирането му не събра нужния кворум.

Президентът Лай Чинг-те, който поставя националната устойчивост срещу Китай в центъра на политическата си програма, заяви, че ядрената комисия ще преразгледа възможността за връщане на ядрената енергия.

Междувременно слънчевата и вятърната енергия са далеч от нивата, нужни за енергийна независимост.

„Стремим се да увеличим възобновяемите източници колкото е възможно повече, защото това ще е по-добре за сигурността на Тайван“, казва пред WSJ Уу Джъуей, заместник-директор на Агенцията по енергетика.

„Но при зависимостта ни от внос, това няма как да стане от днес за утре.“

Безпрецедентният мащаб на изграждането на възобновяема енергия в Китай създава първата голяма „електродържава“ в света – икономика, която все повече се захранва с електричество, а не с директно потребление на изкопаеми горива

Какво означава първата „електродържава“ в света за бъдещето на енергията?

Тайван планира възобновяемите източници да осигуряват до 70% от електричеството до 2050 г., спрямо под 12% днес. Засега фокусът остава върху подсигуряването на LNG.

Основните доставчици са Австралия (40%), Катар (30%), САЩ (10%) и други (20%).

Зависимостта от Катар се разглежда като потенциален риск, тъй като Китай е много по-голям купувач на газ и би могъл да влияе на Доха.

Увеличаването на вноса от САЩ би укрепило енергийната сигурност и би намалило вероятността от китайска агресия, посочват анализатори от Атлантическия съвет.

Тайванската енергийна компания CPC вече подписа меморандум за покупка на милиони тонове втечнен газ от Аляска и за участие в проект за тръбопровод и терминал за износ.

Според експерти Япония и Южна Корея – ключови съюзници на САЩ – също могат да подсилят регионалната сигурност чрез по-големи вносни квоти на американски LNG.

Япония разполага със складови мощности, които биха били решаващи при евентуална операция за презареждане на Тайван.

Блокадите имат дълга история във военната стратегия, но от десетилетия американският флот не е водил операции за пробив на блокада в мащаба, който Тайван би изисквал.

„Всяка допълнителна стъпка, която предприемем за Тайван, кара Китай да променя собствените си планове“, казва сенатор Рикетс.