Осем десетилетия след края на Втората световна война Китайската комунистическа партия все още се бори за признание на своята роля в окончателната победа и за претенциите си към териториалните последици – на фона на ожесточено съперничество със Съединените щати.

През последните месеци китайският лидер Си Дзинпин ръководи широка кампания, която изтъква версията на партията за това как е помогнала за разгрома на Япония. На 3 септември той ще оглави грандиозен парад на войски, ракети и танкове, преминаващи през центъра на Пекин, в чест на победата от 1945 г.

Целта на Си е да мобилизира обществената подкрепа за партията и за собствената си програма, докато се сблъсква със забавен растеж на икономиката и нарастваща конфронтация със САЩ, твърдят редица анализатори и учени. На събитието ще присъстват 26 държавни ръководители. Освен Русия, Северна Корея и Иран, лидери от Мианмар, Монголия, Индонезия, Зимбабве и централноазиатските държави ще станат свидетели на представянето от Китай на разнообразие от бойно готови оръжия. Единствените западни лидери в списъка с гости, публикуван от китайското външно министерство, са от Сърбия и Словакия.

„Си Дзинпин пренаписва историята на Втората световна война в услуга на своите политически интереси“, казва Ханс ван де Вен, професор по съвременна китайска история в Кеймбриджкия университет, пред Тhe Wall Street Journal.

В Китай посланията на партията са повсеместни в навечерието на 80-годишнината. Филми и телевизионни продукции възхваляват комунистическите партизани за съпротивата им срещу японската инвазия. Партийни учени и куратори публикуват есета и организират изложби, които представят комунистите като основа на китайските военни усилия срещу Япония – за сметка на традиционно отдаваните заслуги на Националистическата партия на Чан Кайшъ, управлявала континентален Китай до 1949 г.

В чужбина китайските дипломати изтъкват, че Китай е помогнал за разгрома на Страните от Оста и за изграждането на международния ред, съсредоточен около Организацията на обединените нации – многостранна система, която Пекин обвинява Тръмп, че се опитва да разруши в името на своята програма „Америка на първо място“.

Анализатори казват, че изображението прикрива скрити напрежения, включително нерешените гранични спорове между Индия и Китай и задълбочаващите се връзки на Пекин с Пакистан

Многополюсност с различни лица: Какво стои зад усмивките на Путин, Моди и Си

Вместо това Китай се представя като сила на глобалната стабилност.

„Китайската комунистическа партия, чрез подчертаването на ролята си във Втората световна война, търси съсобственост върху следвоенния международен ред, казва Рана Митър, историк в Харвардския институт „Кенеди“.

Целта е Пекин да изглежда като създател на правилата в глобалното управление, а не като ревизионистична сила, която се стреми да ги пренапише, допълва той пред WSJ.

„Правилната перспектива“

Откакто идва на власт през 2012 г., Си се стреми да наложи т.нар. „правилна гледна точка към историята“ – такава, която обслужва „китайската мечта“ за национално възраждане и оправдава авторитарното му управление, пише WSJ.

На практика това означава представяне на партията като единствен гарант за възхода на Китай и елиминиране на алтернативни интерпретации на миналото.

Особено внимание Си отделя на Втората световна война. Борбата на Китай с Япония започва години преди избухването на войната в Европа през 1939 г. и нападението над Пърл Харбър през 1941 г., което въвлича САЩ в конфликта.

Историци изчисляват, че между 14 и 20 милиона китайци са загинали по време на войната – жертва, която според китайските политици и учени често е пренебрегвана на Запад.

При отбелязването на 70-годишнината от победата през 2015 г. партията постави акцент върху това как партизанската война на комунистическите сили на Мао Дзедун е изтощила японците – в разрез с широко споделяното мнение, че тежките боеве са водени основно от националистите.

„От дълго време съществуват различни предразсъдъци, които акцентират върху западната роля за победата над фашизма и игнорират приноса на Китай“, твърди Ци Уейпин, професор в Източнокитайския педагогически университет в Шанхай.

„Китай воюва на бойно поле с най-много жертви и най-висока цена и изигра важна роля за създаването на ООН“, допълва той.

Поводът за изявлението стана посещението на индийския премиер Нарендра Моди в Китай за участие в срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество

Тръмп нарече търговските отношения между Индия и САЩ „напълно едностранна катастрофа“

Подобни послания се засилиха, докато Китай отвръща на нарастващата западна критика срещу неговите индустриални политики и продължаващата му подкрепа за Москва във войната в Украйна.

Си често цитира събитията от Втората световна война, за да оправдае близките връзки на Китай с Русия, описвайки двете държави като сили за доброто, които заедно са победили фашизма.

Погледи към Тайван

Китайският лидер използва годишнината и за да затвърди претенцията на Пекин за суверенитет над Тайван, който е бил японска колония в продължение на пет десетилетия, преди да премине под контрола на националистите през 1945 г.

В есе, публикувано в Русия преди Деня на победата през май, Си подкрепя позицията си, като цитира военновременни декларации на съюзниците – включително Кайроската декларация от 1943 г., според която „всички територии, които Япония е откраднала от китайците“, трябва да бъдат върнати на управляваната от националистите Република Китай.

Китайски политици твърдят, че комунистическата партия, след като взема властта през 1949 г., е станала законният владетел на всички територии, отнети от Япония, включително Тайван, където Чан Кайшъ се оттегля заедно със своето правителство. Партията никога не е управлявала острова, но е обещала да го завземе – при необходимост със сила.

В навечерието на 3 септември китайските дипломати по света повтарят аргументите на Си.

„Връщането на Тайван в Китай е важна част от победата във Втората световна война и от следвоенния международен ред“, заяви посланикът на Пекин в Германия Дън Хунбо на семинар през юли.

„Историческите и правни факти са извън съмнение.“

Западни историци, както и самият Тайван, обикновено оспорват това заключение. Някои твърдят, че намерението на Кайроската декларация е било изпълнено, когато националистите поемат контрола над Тайван през 1945 г., докато други подчертават, че декларацията, подписана от президента Франклин Рузвелт, британския премиер Уинстън Чърчил и тогавашния китайски лидер Чан, няма юридическа сила.

Пекин, който тази година заема ротационното председателство на ШОС, иска да покаже на останалата част от света, „че ако има свят, воден от Китай, той няма да бъде воден съвместно с Европа или САЩ“

Си Дзинпин посреща Путин и Моди в търсене на алтернатива на реда, воден от Запада

По кината днес

В самия Китай партийните наративи се излъчват по телевизията и в киносалоните. Десетсериен документален филм „Победа“ представя „основната роля“ на комунистическата партия в борбата срещу Япония. Нов исторически сериал показва как група комунистически партизани от Североизточен Китай, след като са били разбити от японците, се събират отново и отвръщат на удара.

„Подчертаването на основната роля на комунистите ще помогне на хората да разберат величието, славата и правилността на партията и ще обедини масите по-тясно около партийната централа с другаря Си Дзинпин като ядро“, казва Джу Дзяму, старши историк в Китайската академия за социални науки, цитиран от WSJ.

В китайските кина на голям успех се радва филмът „Без право на живот“, посветен на Нанкинското клане от 1937 г. Лентата е събрала над 400 милиона долара приходи от премиерата си в края на юли, привличайки зрителите с историята за група хора от фотографско студио в Нанкин, които успяват да съхранят негативи от снимки, документиращи масовите убийства, при които японските войски избиват стотици хиляди китайски цивилни.

Властите препоръчват посещения на около 80 музея и исторически обекта в Китай с експозиции, посветени на Втората световна война. Пекински музей, например, показва как комунистическите сили са помогнали на съюзниците, като са задържали японски войски.