Извличането на питейна вода от въздуха може да ви изглежда като революционно изобретение, но принципите, които стоят зад него, са основни, а технологията – много древна.

Смята се, че древните гърци са извличали достатъчно вода от атмосферата, че да стига за водоснабдяването на град Теодосия (днес известен като Феодосия), разположен на Кримския полуостров.

Тази теза е базирана на открие, направено през 1900 г. от руския инженер Фридрих Зиболд. Той се намира в горите в Крим, когато открива 13 големи купчини камъни. Всяка от тях е висока 10 метра и покрива над 900 квадратни метра.

Той също така открива около купчините фрагменти от теракотени тръби с размери 7 см в диаметър, водещи до кладенци и чешми в града.

Зиболд заключава, че купчините камъни са кондензатори за роса, които доставят на града вода. Той изчислява, че всяка от тях произвежда повече от 55 400 литра вода всеки ден.

За да провери хипотезата си, Зиболд постоява нова каменна купчина с помощта на големи морски камъни, идващи от върха на планината в близост до Теодосия. Неговият кондензатор е с 6 метра височина, а диаметърът на върха му е от 8 метра.

Модел на кондензатора на Зиболд

Това е заобиколен от стена с 1 метър височина и 20 метра ширина, която създава зона за събиране на вода с формата на купа.

По случайно стечение на обстоятелствата, изобретението на Зиболт всъщност работи. Чрез кондензация на роса той произвежда до 360 литра вода всеки ден. Тези експерименти на руския учен продължават три години, докато през 1915 г. технически трудности не го принуждават да ги преустанови.

Въпреки че съвременните проучвания показват, че кондензаторите на древните гърци не са толкова ефективни, колкото предполага Зиболд, неговото откритие вдъхновява много други учени.

Сред тях е и белгийският изобретател Акиле Кнапен, който построява голям кондензатор на върха на 600-метров хълм в югоизточната част на Франция между 1930 и 1931 г. Днес той още може да се види, въпреки че е полусрутен.

Въпреки че изобретението предизвиква огромен интерес, докато се строи, то добива изненадващо малко вода - не повече от няколко литра всеки ден, за разлика от 30 000 и 40 000 литра, на които Кнапен се надява. В крайна сметка, проектът е изоставен.

Изобретението на Кнапен

Днес вече е известно онова, което е основна пречка пред учените през вековете - кондензатори, които имат ниска маса, са най-ефективни.

В последните няколко години няколко независими изследователи и организации в различни страни по света разработват местни начини за събиране на вода за пиене от роса.

В чилийско село, например, където годишните валежи са по-малко от 6 см, колектори за мъгла произвеждат 15000 литра вода годишно през последните няколко години.

Съвременни колектори за мъгла

Друг подобен проект в Лима, Перу, улавя мъглата в огромни мрежи, които произвеждат повече от 2200 литра вода на ден.

Много села в Индия използват кондензатори за роса, построени на покривите на къщи в продължение на години. Тези изобретения ще стават все по-важни в следващите години заради глобалните климатични промени, които вещаят все по-чести дълги периоди на суша.

Снимки: amusingplanet.com