Защо новите петролни находища достигнаха 70-годишно дъно?
През 2015 г. изследователите са открили едва около една десета от петрола, който e откриват на средногодишна основа от 1960 г. насам, пише Bloomberg. Тази година те ще открият дори още по-малко петрол, което засилва опасенията за това как ще бъде задоволяването търсенето в бъдеще.
Заради намаляването наполовина на стойността на петрола, след срива на цените преди две години, компаниите в сектора сведоха до минимум бюджета си за проучване на нови находища. Резултатът е, че през 2015 г. са открити едва 2.7 млрд. барела петрол от нови находища - най-ниското количество от 1947 г. насам, сочат данни на консултантската компания Wood Mackenzie в Единбург.
Тази година, към края на миналия месец, са открити едва 736 млн. барела конвенционален суров петрол.
Това тревожи индустрията в момент, когато Американската администрация за енергийна информация смята, че глобалното търсене на петрол ще нарасне от 94.8 млн. барела дневно тази година, до 105.3 млн. барела през 2026 г. Макар че бумът на шистовия газ в САЩ потенциално може да компенсира разликата, цените под 50 долара за барел не позволяват значителен растеж в страната.
Но откриването на нови конвенционални находища е на дъното. "Със сигурност ще има силно въздействие върху доставките на петрол и газ, особено на петрол“, смята Нилс-Хенрик Бюрстрьом, мениджър в консултантската компания Rystad Energy AS в Осло.
Глобалните запаси бяха подкрепени от добива на Русия и ОПЕК. Те заляха света с петрол, въпреки ниските цени, за да защитят пазарния си дял. Но годините със слаби инвестиции ще се усетят още през 2025 г. Тогава производителите ще осигуряват малко повече от 1/20 от потребявания петрол, казва Бюрстрьом.
Глобалните разходи за проучвания – от изследване на сеизмичната дейност до действителни сондажи, бяха намалени до 40 млрн. долара тази година спрямо 100 млрд. долара през 2014 г., казва Андрю Латъм, вицепрезидент на Wood Mackenzie за глобалните проучвания.
Много е вероятно разходите да се запазят на същото ниво през 2018 г., допълва той. Тази година разходите за проучване на находища ще съставляват около 13 на сто от общите разходи в индустрията спрямо обичайните през годините 18%.
Резултатът е по-малко сондажи, въпреки че кризата на петролния пазар намали разходите за проучвания. До август тази година са били проучени 209 кладенеца спрямо 680 през 2015 г. и 1167 през 2014 г., съобщава Wood Mackenzie.
10-годишни последици
Днес - десет години, след като се забелязва по-слабо проучване на петролни находища, то започва да възпрепятства добива и това ще има „значителен потенциал за повишаване на цените на петрола“, казва Бюрстрьом.
Стойности на петрола от около 50 долара за барел остават по-малко от половината спрямо пика им през 2014 г., в резултат на бума, предизвикан от американския шистов газ. Когато ОПЕК реши да продължа да помпа петрол без ограничения въз основа на саудитска стратегия, целяща увеличаване на пазарния й дял, американският добив достигна двегодишно дъно.
Създаване на възможности
Кристин Фаеровик, управляващ директор на норвежкия отдел на компанията Lundin Petroleum AB в Стокхолм, казва, че „ще са необходимо пет до осем години, преди да усетим последиците“ от сегашното намаляване на добива. В същото време „това създава благоприятни възможности за някои“, допълва той.
Петролните компании трябва да инвестират около един трилион долара на година, за да продължат да задоволяват търсенето, казва Бен Ван Бьорден, генерален директор на Royal Dutch Shell.Той смята, че то ще нарасне с 1 - до 1.5 млн. барела дневно, при загуба на 5% от доставките заради естествен спад всяка година.
В понеделник цената на петрола намаля на фона на съмненията, че производителите ще се съгласят на сделка за стабилизиране на пазара, когато доставчиците се срещнат идния месец за неофициални разговори.
По-малък риск
Трайно ниските цени означават, че дори когато петролните компании инвестират нови ресурси в проучване на находища, те се стремят към по-малък риск и се насочват към кладенци на вече открити полета, а не толкова към гранични зони като Арктика, където сондажите и разработването на всяко ново находище са по-скъпи.
Royal Dutch Shell и Statoil ASA, които са едни от най-големите петролни компании в света, се отказаха от изследването на Аляска миналата година. Exxon Mobil съобщи през февруари, че не е успяла да замени 100% от добива си с добавяне на ресурси от нови находища или придобивания за първи път от 22 години.
„Това е плашещо, защото днес няма никакви проучвания“, казва Пер Улф, генерален директор на офшорната петролна компания Seadrill.