„Това е нещо чудовищно!“. Така възкликва водещият от ВВС Далас Кемпбъл, когато вижда за първи път Airbus А380 – най-големия пътнически самолет в света. Той е висок 24 м, широк е 80 м и е дълъг 72.7 м - два пъти колкото възрастен син кит.

С тези размери самолетът може да превозва 544 пътници в четири отделни класи и до 3000 куфара. Медиите са посвещавали десетки репортажи на това чудовище на самолетната техника и все пак четири интересни факта може да са убегнали от погледа на широката публика.

1. Паневропейски самолет

Жимон е село в Югоизточна Франция с малко над 2000 души население, в което почти нищо не се случва. Но на всеки две седмици всичко се променя, както показва първият епизод от поредицата на ВВС „Градът в небето“.

Рано сутринта от мъглата изниква колона от камиони, натоварени с огромни части, които минават трудно по тесните и пусти улички в селото. Това са части за А380, които се сглобяват в завода на Airbus в Тулуза, на 40 км от Жимон. Крилата се произвеждат в Брутон, Северен Уелс, тялото на самолета – в Хамбург, Германия, а опашката в Кадис, Южна Испания.

Всички части са пътували хилядите километри, които разделят тези места за производство от селището в Тулуза. Прави се така, защото нито една държава не би могла да се справи сама с производствените разходи на този модел самолет (около 16 млрд. долара).

Затова в проекта инвестирали Великобритания, Франция, Германия и Испания. Така всяка държава произвежда една от частите и всички те се сглобявали в една средищна точка – Тулуза.

2. Сглобяване на ръка

Логично е да си помислите, че в сглобяването на най-големия пътнически самолет в света са включени най-съвременната техника и роботи от последно поколение. В действителност обаче процесът се състоял в завинтване на винтове – нещо, което всеки може да направи у дома.

Тази работа вършели двама служители – единият поставял винтовете в съответните дупки от вътрешната страна на тялото на самолета, а другият ги нагласявал с чук.

“Използваме винтове, защото са най-добрата технология, която имаме. Понякога най-простите неща са най-добри“, разказва пред ВВС главният инженер по сглобяването Жан-Франсоа Пол. Но макар завинтването да е проста задача, това не означава, че не е от жизнена важност, припомня експертът. Ако някой винт бъде поставен на грешно място, самолетът може да се разпадне във въздуха.

3. Твърде къси кабели

Тъй като било твърде скъпо да произведе много физически прототипи на А380, Airbus решила да направи виртуални прототипи на ключовите си части. Това се случвало за първи път при производители от такъв мащаб и имало своите негативни последици.

Когато започнали да произвеждат първия самолет, инженерите си дали сметка, че кабелите, които предвидили да използват, били твърде къси.

Това не било дребно усложнение, тъй като всеки самолет съдържа 100 00 кабела и 40 300 съединители. Нещо подобно се случило и с крилата и това довело до забяване на проекта с десет години, както и до многократно увеличаване на разходите.

Официалното представяне на Airbus А380 се състоя на 18 януари 2005 г. в хангар на линията за финално сглобяване Жан-Люк Лагардер, която компанията притежава в Тулуза. По онова време бюджетът, който Airbus предвидил през 1994 г., се утроил.

4. Твърде голям

А380 не само е най-големият пътнически самолет в света, а е също и твърде голям. Така смятат голяма част от летищата в света. Само 20 имат достатъчно дълги писти за приземяване, които да позволяват свързването на зоните на хангарите и терминала с пистата за кацане, и да разполагат с повече от 7000 кв. м за паркирането на този модел на Airbus.

Такава писта притежава например международното летище в Мексико Сити. В САЩ А380 се сблъска с най-много препятствия. Федералната авиационна служба разреши само по принцип кацанията и излитанията на този модел самолети на писти с широчина 60 м.

Голяма част от пистите на американските летища са с дължина от едва 45 м, които са годни да приемат Boeing 747.