След 16 години на власт Владимир Путин прави промени в екипа си, за да затвърди контрола си и през следващото десетилетие, пише Bloomberg.

63-годишният лидер изтласква някои дългогодишни съюзници и отглежда млади ръководители, много от които споделят миналото му в службите за сигурност и не са твърде стари, за да са работили за други лидери. Така той формира ново поколение лидери в Кремъл, един от които един ден дори може да стане негов наследник.

В интервю за Bloomberg Путин не призна, че планира да се кандидатира за нов 6-годишен мандат през 2018 г. (почти всички в Москва вярват, че той ще го направи), но даде да се разбере, че се готви да остане във властта. Той вече нареди на съветниците си да изработят програма за следващия му мандат. Кои са ключовите характеристики на потенциалния наследник на Путин, когато настъпи моментът? „Млад, но в същото време зрял човек“.

След две години на спадащи цени на петрола и икономически проблеми, които не се отразиха негативно на рейтинга му от над 80%, Путин вижда стабилност, а не стагнация. Той категорично отхвърля идеята, че дръзките му ходове извън Русия, като военната операция в Сирия и анексирането на Крим, противоречат на нежеланието му да направи промени у дома, които дори според съветниците му са необходими за възстановяването на икономиката. „Като цяло се движим в правилната посока“, казва Путин.

Следващото десетилетие ще бъде по-трудно от първото за Путин, когато нарастващите цени на петрола му помогнаха почти да удвои размера на икономиката, да повиши стандарта на живот и да централизира контрола си върху Кремъл. Дори преди западните санкции и намаляването на цените на петрола да тласнат Русия към рецесия в последната година, растежът започна да намалява.

Сега натискът за спестяване на всяка копейка се засилва. Путин, който дълго време стоеше плътно зад най-близките си съюзници, започна да изтласква ветераните. Първият, който си отиде през август 2015 г., е Владимир Якунин. Като ръководител на националната железопътна компания, най-големия работодател в страната, той стана известен с многократните си призиви за по-голяма държавна помощ. Тази пролет Путин отстрани дългогодишния си помощник Виктор Иванов (66 г.) като ръководител на Федералната служба за борба с наркотиците. Сергей Иванов (63 г.), чиито връзки с Путин датират още от времето им в съветската КГБ, беше отстранен като ръководител на канцеларията на Кремъл през август.

„Почти никой не остана от първоначалното политбюро“, казва Олга Криштановская от Руската академия на науките. „Сега изискванията за ефективност за по-високи. Оцеляването на системата е заложено на карта“, казва Алексей Макаркин, заместник председател на Центъра за политически технологии в Москва. „Целта на Путин е да запази управлението си в дългосрочен план, разчитайки на нови хора и нова кръв“, допълва той.

Той издига млади чиновници, много от които са започнали кариерата си, когато той вече е бил президент. Новият ръководител на канцеларията на Кремъл, 44-годишният Антон Ваино, започнал като нископоставен служител в протокола през 2002 г. Някои бивши охранители бяха назначени за губернатори на области и получиха шанс да се сдобият с политически опит.

Един от тях, 44-годишният Алексей Дюмин, прекарал години рамо до рамо с президента, готов да поеме куршум, за да го спаси. Сега някои съветници казват, че Путин и Дюмин имат специална връзка, че президентът го смята за най-доверения и лоялен човек и го постави на бързата политическа писта, след като няколко месеца беше заместник министър на отбраната. В отговор на въпрос за повишаването на Дюмин и на други ветерани от службите за сигурност, Путин казва: „Най-важното е, че правилният човек иска да расте, има възможности да расте и иска да служи на страната. Ако той го иска и аз виждам, че човекът има потенциал, защо да не му позволя да работи?“.

Поне засега Путин не разчиства изцяло вътрешния си кръг. Редица дългогодишни съюзници остават на ръководни позиции и поне един от тях неотдавна беше повишен. Путин не пести хмалбите си за 54-годишния Алексей Милер, който като ръководител на държавния газов гигант Газпром преживя спад с 80% на пазарната му стойност. „Това абсолютно не ни тревожи. Знаем какво е Газпром, каква е цената му и каква ще бъде в следващите години“, казва Путин. Руският президент постави Милер за изпълнителен директор на газовия гигант през 2001 г.

Путин смята, че най-лошото от рецесията вече е отминало. Той намеква също така, че държавният петролен гигант Роснефт може да получи разрешение да се бори за закупуването на по-малък конкурент при планирана приватизация. Според експертите това само ще засили държавния контрол.

Тези решения обясняват защо много анализатори смятат, че в най-добрия случай Русия може да се надява на годишен растеж от едва 1.5% в идните години, който не е достатйчен за оставането й сред водещите световни сили. Бившият финансов министър Алексей Кудрин, който все още е съветник на Путин, предупреди миналата година, че продължителната стагнация ще свие дела на Русия в световното производство до най-ниското му равнище в последните повече от две десетилетия и ще заличи постиженията на руския президент.

За момента това не изглежда като заплаха за трайното управление на Путин. Докато рейтингът на правителството и на управляващата партия намаля, въпреки строгия контрол на Кремъл върху критичните медии и политическия дебат, доминацията на Путин остава непоклатима. Ако няма сериозни здравословни проблеми или политически заплахи той ще може да остане начело на държавата дълго време, смята политическият консултант Евгений Минченко.

Преизбиране през 2018 г. би означавало, че Путин ще подобри рекорда след войната за най-много години във властта, поставен от съветския лидер Леонид Брежнев, чието управляние беше символ на стагнацията за много руснаци.