Две десетилетия след като норвежкото правителство внесе първия депозит в суверенния си фонд, страната се учи как да управлява този бегемот, пише The Economist. Фондът, който се използва за инвестиране в чужбина на приходите на Норвегия от продажбите на петрол и газ, натрупа по-голямо от очакванията състояние благодарение на високите цени на петрола.

На фона на намаляването на преките ползи от петрола, около 46% от очакваните приходи на Норвегия от петрол и газ няма да се реализират, а относителното значение на фонда ще расте. Годишните приходи, които той генерира сега, редовно надхвърлят приходите от продажбите на петрол.

Миналата седмица Глобалният пенсионен фонд достигна 7.3 трилиона норвежки крони (882 млрд. долара) - над два пъти повече от националния брутен вътрешен продукт. Няма по-голям суверенен фонд.

Той притежава над 2% от всички акции на компании, представени на борсата в Европа, и общо над 1% в глобален план. Най-големите му пакети от акции са в Alphabet, Apple, Microsoft и Nestlé, които са едни от 9000-те компании в 78 държави.

Норвегия проектира фонда съвсем правилно. Неговата независимост не е гарантирана от Конституцията, но той е защитен като отделна единица в рамките на Централната банка, набюлдаван от финансовото министерство и парламента. Фондът се управлява сдържано и прозрачно - всяка инвестиция, която прави, се обяснява подробно на страницата му в интернет.

Други фондове могат да копират тези структури, но трудно ще подражават на скандинавските ценности, които ги крепят. Ръководителят на фонда Ингве Слингщад казва, че растежът дошъл „по-бързо от очакванията“ и че културата на политическо доверие му е позволила да спестява колкото е възможно повече.

Бюджетно правило забранява на правителството да тегли повече от очакваната възвръщаемост на фонда (определена на 4% годишно). Теоретично капиталът никога не се пипа. Мартин Сканке, който наблюдавал дейността на фонда от финансовото министерство, отдава доверието към институцията на относително високите нива на равенство и културна хомогенност. От полза е и това, че много селски райони си спомнят за бедността отпреди едва две поколения.

Но очакванията от фонда могат да се променят с промяната на самата Норвегия. Норвежците, които карат коли Tesla, вече открито демонстрират богатството си. Хората под 50 г. познават само свят, в който 5.2-милионното население на Норвегия е сред най-богатите народи в света. Имиграцията е по-висока от всякога, особено след притока на сирийски бежанци.

Популистката антиимиграционна партия „Напредък“ отдавна иска повече пари от петрола да бъдат харчени у дома. Като по-малък партньор в управляващата коалиция от 2013 г., отговарящ за финансовото министерство, тя вече не призовава толкова често за разточително харчене.

Но през първата половина на тази година правителството за първи път взе повече пари от фонда, отколкото вложи от петролните си приходи: нетна изтеглена сума от 45 млрд. норвежки крони. Ниската възвръщаемост в последно време доведе също до леко намаляване на капитала на фонда.

Рано е да се говори за дългосрочна тенденция, но има известни притеснения. „Много е трудно да имаш огромна сума до леглото и в същото време да затягаш колана“, казва представител на фонда. Слингщад е оптимистично настроен, но признава, че малко демокрации поддържат суверенни фондове: политиците винаги предпочитат по-високи разходи и по-ниски данъци.

Той отрича някога да е усещал политически натиск. Но е очевидно, че апетитът нараства, ако не за по-голямо харчене, то поне за използване на фонда по различен начин. Едно от оплакванията е, че сравнително скромната възвръщаемост от доларовите инвестиции (5.5% на година от 1998 г.) отразява твърде голяма предпазливост сред ръководителите на стратегията на фонда.

Сони Капур, един от водещите критици на фонда, казва, че той се е „свил“ в последните десет години, тъй като не е успял да инвестира в бурноразвиващите се пазари, които били гладни за капитал, и като игнорирал нерегистрирани на борсата активи - като инфраструктурата.

Според него в резултат на това фондът пропуснал „100 до 150 млрд. долара“. По-лошото според Капур е, че предполагаемата му предпазливост го е изложила на висок риск, концентрирайки активите му в богати икономики.

Защитниците на стратегията на фонда откхвърлят тези критики, като твърдят, че бедните държави често предлагат твърде малко подходящи, големи възможности за инвестиции. Но това не са единствените критики на Капур и останалите. В демократична държава моралът е от значение.

Дебатите за етиката на инвестициите става все по-разгорещен. Политици, неправителствени организации и други все повече смятат, че моралните притеснения трябва да се поставят на преден план, дори преди печалбите.

Фондът отказва да инвестира в компании с продукти, които са смятани за неетични, като цигари или различни видове оръжия. Освен това той става все по-активистки настроен в подхода към портфолиото си, като се отклонява от държави, които се смятат за твърде корумпирани, и изразява притесненията си от злоупотреба с вода и енергия от компаниите или от риска те да се възползват от детски труд.

Освен това фондът все по-категорично изразява критиките си по въпроси като високото заплащане на ръководните кадри. Той съобщи, че ще се присъедини към колективен съдебен иск срещу Volkswagen заради измамите на концерна с вредните емисии.

Фондът получи инструкции от парламента да помага в борбата с климатичните промени. Така че 1% от портфолиото му е съсредоточен в компании, които са смятани за зелени. Той се отказа от големи замърсители – компании, замесени в обезлесяването, а тази година и от въгледобивните компании.

Тези ограничения създават дилеми. Фондът, например, продължава да инвестира в петрол: Royal Dutch Shell е една от компаниите, в които той притежава най-много акции. Консултантите му по етичните въпроси твърдят, че той може да постигне повече, като стимулира добри практики в петролните компании. Но бивш консултант признава, че борбата на фонда с климатичните промени превръща подобни инвестиции в „парадокс“.

В действителност фондът изнася норвежки ценности наред с капитала. В бъдеще той може да се обърне срещу още продукти, като захар и фаст фууд например, заради затлъстяването. Засега мениджърите на фонда не виждат сериозни финансови разходи от поставянето на стотина компании в черния списък.

Но не отричат, че някои етични решения наистина изискват да се направи компромис. Собствените им акционери, самите норвежци, може би няма да им позволяват винаги да правят това, което е правилно, а по-скоро ще изискват от тях да правят това, което носи по-голяма печалба.