Докато голяма част от света не знае как да се справи с пренаселените затвори, Холандия има точно обратния проблем - малко хора, подлежащи на лишаване от свобода. В последните години 19 затвора са закрити, а догодина предстои закриването на още, пише ВВС.

Как Холандия успя да постигне това и защо има хора, които го смятат за проблем?

Миризмата на пържен лук се носи по металното стълбище и прониква през вратите на килиите и в цялото помещение. Долу в кухнята затворниците приготвят вечерята си. Един от тях държи в ръка дълъг стоманен нож и старателно реже зеленчуци.

„Практикувам от шест години, така че ставам все по-добър“, казва той. Това е шумна работа, защото ножът е свързан с работната маса с дълга стоманена верига. „Не могат да вземат ножа“, разяснява Ян Роелоф ван дер Споел, заместник-директор на строгоохранявания затвор Норгерхавен в североизточната част на Холандия.

„Но могат да вземат малки кухненски ножове, ако представят пропуска си, така знаем точно какво притежава всеки от тях“, допълва Споел.

Някои от тези мъже са в затвора за насилствени престъпления и може да изглежда тревожно, че се разхождат с ножове. Но придобиването на готварски умения е една от многобройните форми на помощ, която получават от затвора, за да се интегрират в обществото след излизането си.

„В холандските затвори вниманието е насочено към човека. Ако някой има проблеми с наркотиците, лекуваме зависимостта му, ако са агресивни, предлагаме терапия за овладяване на гнева, ако имат парични проблеми, даваме им съвети как да изчистят дълга“, обяснява Споел.

„Опитваме да елиминираме причината да извършат престъпление. Затворникът или затворничката трябва да бъде предразположен да се промени, но нашите методи се оказаха много ефективни. В последните десет години работата ни се подобрява все повече“, допълва той.

Рецидивистите биват осъждани на две години затвор и преминават през програми за рехабилитация. След това по-малко от 10% от тях отново се връщат в затвора. В Англия, Уелс и САЩ около половината от затворниците, които излежават кратки присъди, се връщат в затвора до две години. При младежите процентът често е дори по-висок.

Норгерхавен, както и Есерхеем, почти идентичен затвор в същия град - Веенхуизен, има огромно свободно пространство. Дворове с размерите на четири футболни игрища разполагат с дъбови дървета, маси за пикник и мрежи за игра на волейбол. Споел казва, че свежият въздух намалява нивата на стрес както за затворниците, така и за служителите на затвора.

Освен това затворниците могат да се разхождат без придружител до библиотеката, в клиниката и до трапезарията и тази автономия им помага да се адаптират към нормалния живот след излежаването на присъдата.

Преди десет години затворите в Холандия бяха едни от най-населените в Европа. Днес те са едни от най-рядко населените - 57 затворници на 100 000 души население. Но подобряването на стратегията за рехабилитация не е единствената причина за силния спад на затворническото население в страната - от 14 468 затворници през 2005 г. на 8245 миналата година. Това е понижение с 43%.

Пикът през 2005 г. се дължи отчасти на друго подобрение - това на системите за контрол на летище Скипхол в Амстердам, което доведе до рязко повишаване на броя на заловените дилъи на кокаин.

Сега приоритетите на полицията са различни, както казва Паулине Шют, професор по наказателно право в южния град Лейден. „Фокусът беше променен и сега е съсредоточен в борбата с трафика на хора и тероризма“, казва тя.

Освен това холандските съдии често използват алтернативи на затвора, като общественополезен труд, глоби или електронни гривни за хората, които нарушават закона.

Ангелине ван Дийк, директор на затворническата администрация в Холандия, казва, че затворите се използват все повече за много опасни или за уязвими хора, които се нуждаят от помощ в затвора. „Често е по-добре за хората да останат на работното си място, със семейството си и да изтърпят наказанието си по друг начин. В Холандия имаме по-кратки присъди и процентът на престъпността намалява, а това води до празни килии“, разказва Ван Дийк.

Но макар регистрираните престъпления да намаляват с 25% в последните осем години, някои смятат, че това се дължи на закриването на полицейски участъци в рамките на бюджетни съкращения, което прави разкриването на престъпления по-трудно.

Много от служителите на Ангелине ван Дийк не са доволни от липсата на затворници. Франс Карбо, представител на профсъюза на затворническите служители FNV, казва, че членовете му са разтревожени и малко потиснати. „Младите вече не искат да работят в затворническата администрация, защото няма бъдеще, не знаеш кога ще закрият затвора ти“, допълва той.

Един от празните затвори днес е луксозен хотел в южната част на Амстердам. Най-скъпите му апартаменти се наричат „Адвокатът“, „Съдията“, „Директорът“ и „Затворникът“. Но други, превърнати в приюти, дават работа на някои бивши затворнически надзиратели.

Желанието за запазване на работните места на заетите в затворническата администрация стана причина за изненадващо решение: внос на чуждестранни затворници от Норвегия и Белгия. „В един момент нашият държавен секретар се срещна с норвежкия министър на правосъдието и му каза, че има празни килии, така че може да наеме някои от нашите затвори“, разказва Ян Роелоф ван дер Споел.

Така през септември Норвегия започна да изпраща някои от осъдените си на юг, за да излежат присъдата си в затвора на Ван дер Споел. Директор на затвора в момента е норвежецът Карл Хилесланд, но надзирателите, които пазят 234 затворници, са холандци.

Норвежките затворници имат право да дават интервюта за медиите и да гледат DVD-та, тъй като основният принцип на функциониране на затвора е да наподобява живота навън възможно най-много, така че да помогне на бившите затворници да се интегрират отново в обществото.

Възможно ли е обаче броят на затворниците в Холандия отново да се увеличи? Разходка в градчето напомня, че в далечното минало голям брой граждани на страната бяха в затвора. Намира се в отдалечената и рядко населена провинция Дренте, известна като „холандския Сибир“ - това е мястото, където просяците, престъпниците и сираците без пари са заточвани през XIX в.

Генерал от армията създава колония за превъзпитаване във Веенхуизен, която според него може да изкорени бедността. С времето институцията се превръща в затворена наказателна колония до 1980 г.

Според демографски данни 1 от 17-те милиона живи граждани на Холандия са потомци на заточените във Веенхуизен. „Това е голяма част от населението“, казва писателката Сузана Янсен, чийто дядо е изпратен тук заради просячество.

„На всеки може да се случи да бъде отгледан в бедност, в трудна среда и трябва да си спомним за това, когато мислим за хората, които днес се намират зад решетките“, допълва тя.