Сгушен в полите на Родопите, на два километра от Перущица, се намира храмът „Света Богородица“, или просто Червената църква, наричана така заради римските тухли и розовия хоросан, от които е построена.

Това е една от перлите на раннохристиянската архитектура в Европа и една от най-старите църкви на територията на България.

Не е известно кога точно е построена Червената църква, но се предполага, че това е станало в края на IV -началото на V в. Тя е единствената в света, която има първоначално северен олтар, резултат от ранното християнско богослужения в първоначалните римски терми и митраеум – баня и храм на Митра.

Първоначалната сграда не е била църква, а ротонда, построена върху древно тракийско светилище. Била е кръгла с два околни коридора и е служела като място за поклонение. Строежът й започнал след Вселенския събор през 343 г., известен като „Помирението“, на който християнството става официалната религия в Римската имерия.

След него започва активно издигане на храмове с цел да се запази паметта на мъчениците, загинали в името на християнството.

През Средновековието обаче ротондата се превръща в християнска базилика, която се наричала „Света Богородица”. В течение на вековете храмът е бил разрушаван и надграждан няколко пъти.

Местоположението на църквата е внимателно подбрано. Тя е построена в непосредствена близост до важния византийски град Филипопол (днешен Пловдив) и до най-важните пътища от Тракия за Бяло море и от Константинопол за Западна Европа.

Храмът е четирикуполен. Състои се от наос, два околни коридора, вътрешно и външно преддверие, параклис, олтарна абсида и баптистерий. Особено впечатляващи са двата стенописни пласта. Единият е от V-VI в., а другият е от по-късен период или от X-XII в.

Червената църква е била със забележителни размери - 32 на 26 метра, и е била богато украсена. Подът ѝ е бил покрит с мозайка, а стените до известна височина са били облицовани с мраморни плочи, над които следвали стенописи.

Унищожена е от ордите на турския главатар Лала Шахан при опустошаването на областта през 1364 г. Днес са запазени само арка на храма, която е напукана и това е наложило укрепването ѝ, отделни стени и части от купола. Църквата е цялостно реставрирана, а околността е облагородена през 2013 г. по европейски проект.

Снимка: Wikipedia.org