Голямата базилика в първата българска столица Плиска често е наричана майката на всички български църкви или българския Партенон и българския Колизеум. И с основание, защото това е най-голямата сграда, построена от древните българи, точно както Партенонът и Колизеумът са най-големите сгради, издигнати съответно от древните гърци и от римляните.

Със своите 102.5 метра дължина и 30 м широчина тя е една от най-големите базилики в средновековна Югоизточна Европа и е с 20 м. по-дълга от храма „Света София“ в Истанбул и с 2.5 м. от църквата „Свети Петър“ в Рим.

Религиозно-дворцовият комплекс включва базилика, архиепископски дворец и манастир и в продължение на около 250 г. изпълнява функциите едновременно на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска църква, средище е на духовно-религиозния живот на столицата Плиска и ранно-средновековна България.

Според една от теориите първоначално сградата е построена като мавзолей на българските ханове. След покръстването е направен опит тя да бъде превърната в катедрала, но конструкцията не издържа тези преустройства, което налага цялостното събаряне на сградата.

Архиепископската резиденция е била разположена в дворовете на север и на юг от храма. На юг от базиликата е проучена триделна сграда, в която са се помещавали училище (дидаскалейон) и скрипторий. Училището е доказателство, че освен богослужебните книги в комплекса са се изучавали право, архитектура и строителство. Тук вероятно са работили и приетите през 886 г. от цар Борис I ученици на Кирил и Методий, положили началото на Плисковско-Преславската книжовна школа на славянски език.

Храмът е унищожен от османските завоеватели, тъй като според законите в Османската империя християнски храм не може да е по-висок от мюсюлманин, яхнал кон, а Голямата базилика била значитебно по-висока. Така през XIV-XV в. са унищожени Голямата базилика и цяла Плиска. Строителният материал е използван за изграждането на турските казарми в близкия град Шумен и строежа на линията Варна-Русе по времето на Мидхад паша.

В момента тече реставрацията на Голямата базилика в Плиска, а средствата за кампанията се набират чрез дарения от българи в страната и чужбина. Сред дарителите са дори папа Франциск и вселенският патриарх Вартоломей, а правителството отпусна 1.5 млн. лв. за ремонтните дейности.

Според едно от пророчествата, завещано ни от Ванга, „България ще се оправи, ако отново бликне свещена вода в Плиска“.