Декемврийското слънцестоене настъпва тази година в сряда, 21 декември, в 10.44 ч по Гринуич (12.44 ч българско време) и се случва едновременно за всички хора на Земята, пише Daily Telegraph.

Зимното слънцестоене настъпва, когато Слънцето достигне най-южния си наклон от -23.5 градуса. С други думи, когато Северният полюс се отдалечи най-много от Слънцето, а това означава най-малко слънчеви часове през годината.

По време на зимното слънцестоене Слънцето се намира точно над Тропика на Козирога в Южното полукълбо и е най-близо до хоризонта от всеки друг момент през годината. Това означава по-кратки дни и по-дълги нощи.

Най-краткият ден в годината продължава 7 часа, 49 минути и 41 секунди. Това е с 8 часа и 49 минути по-малко от юнското слънцестоене. Денят след зимното слънцестоене бележи началото на уголемяването на деня.

В Южното полукълбо се случва точно обратното. Зората идва по-рано, а мракът настъпва по-късно. Слънцето е високо, а сянката на обяд е най-къса. В Южното полукълбо хората ще преживеят най-дългия ден и най-кратката нощ.

Макар че най-често зимното слънцестоене се случва на 21 декември, точният момент варира всяка година. Причината е, че съвременният календар от 365 дни в годината, с един допълнителен ден на всеки четири години, не отговаря точно на слънчевата година от 365.2422 дни.

Слънцестоенето може да се случи на 20, 21, 22 и 23 декември, въпреки че е рядкост да се случи на 20 и 23 декември. Последното слънцестоене на 23 декември се случи през 1903 г. и ще се повтори едва през 2303 г.

Как се е празнувало слънцестоенето в света?

Празненствата на предстоящите по-светли дни са били нещо обичайно в различните исторически периоди с фестивали и празници около зимното слънцестоене, организирани в цял свят.

Сатурналии

Фестивалът за зимното слънцестоене Сатурналии започва на 17 декември и продължава седем дни в Древен Рим. Пировете по време на Сатурналии се провеждали още около 217 г. пр. Хр. в чест на Сатурн, бащата на боговете.

Празникът бил честван с жертвоприношение в храма на Сатурн на римския форум и с обществен пир, последван от раздаване на подаръци и карнавална атмосфера, нарушаваща обществените норми в Рим.

Войните се прекъсвали или отлагали, разрешавал се хазартът, господарите обслужвали робите си, а всички кавги били забравени. По традиция се подарявали изкуствени плодове (символ на плодовитостта), кукли (символ на обичай с човешкото жертвоприношение) и свещи (напомнящи за огньовете на открито, свързвани по традиция с езическите празненства на слънцестоенето).

Сатурналиите се израждали в едноседмична оргия на плътски страсти и престъпления. Група роби и престъпници дори избирали фалшив „цар“, на когото се разрешавало да се държи както си иска в тези седем дни преди ритуалната екзекуция.

Поетът Катул смята, че това са най-хубавите дни от годината.

Пир на Юл

Пирът на Юл е предхристиянски фестивал в Скандинавия, който се провежда около времето на декемврийското слънцестоене. Хората палели огньове, символизиращи топлината и светлината на завръщащото се слънце, а коледна цепеница се пускала в центъра на огъня в чест на норвежкия бог Тор.

Цепеницата била запалвана от останките от миналогодишната цепеница, които грижливо се съхранявали и често бавно се добавяли към огъня в 12-те дни до Коледа. Традицията повелявала, че процесът на повторто запалване трябва да се извърши от човек с чисти ръце.

Дървото гори, докато остане само пепел, след това тя се събира и се разпръсва над полята като естествен тор всяка нощ до 12-а нощ, или се съхранява против уроки или като лекарство. Част от цепеницата се пази както за добър късмет, така и за запалване на огъня на следващата година.

Френските селяни смятали, че ако съхраняват пепелта под леглото си, тя ще пази къщата от гръмотевици и светкавици.

Ялда

Ялда, или Шаб-е-Челех (“нощта на 40-те“), е ирански фестивал, който се празнува в най-дългата и тъмна нощ през годината, т.е. в нощта на зимното слънцестоене в Северното полукълбо.

Всяка година на 21 декември иранците празнуват настъпването на зимата, подновяването на слънцето и победата на светлината над мрака в Нощта на Ялда. Древните иранци вярвали, че отминаването на всяка година е белязано с прераждане на слънцето. Това събитие се пада в първия ден на месец Дей в иранския календар (21 декември).

На този ден слънцето се спасява от лапите на дявола, символизиран от мрака, и постепенно разпростира лъчите си над целия свят, възвестявайки победата на доброто над злото. Членовете на семейството се събират, най-често в къщата на най-възрастния член, и остават будни през цялата нощ на Ялда.

По традиция се сервират нар, диня и сушени ядки и се четат класическа поезия и стара митология. Смята се, че яденето на диня в нощта на Ялда ще укрепи здравето на човека през летните месеци и няма да му позволи да стане жертва на прекомерната горещина или на заболяване.

Централноазиатските държави, като Афганистан, Таджикистан, Узбекистан, Туркменистан, и някои кавказки държави като Азербайджан и Армения, споделят същата традиция и също празнуват нощта на Ялда по това време на годината.

Свети Томас в Гватемала

21 декември е денят на Свети Томас в християнския календар. В Гватемала на този ден маите извършвали ритуала „летящ танц на пилон“. Трима мъже се качвали на върха на 15-метров кол, като един от тях удря барабан и свири на флейта. Другите двама мъже развиват въже, закачено за кола, и скачат.

Ако се приземят на краката си, богът на слънцето ще бъде доволен и денят ще започне да расте. Древните инки празнували специален фестивал в чест на бога на слънцето в момента на декемврийското слънцестоене.

През XVI в. церемониите били забранени от Римокатолическата църква, която опитвала да накара инките да приемат християнството. Местни жители на Куско в Перу съживили фестивала през 50-те години на миналия век. Сега той е един от най-големите фестивали, който започва в града и стига до древен амфитеатър на няколко километра от него.

Снимки: Pixabay.com