Буря от емоции в Москва след американските санкции
Кремъл излезе с хладнокръвна реакция на изпълнената закана от президента на САЩ Доналд Тръмп да удари водещите играчи от енергийния сектор в икономиката на Русия
&format=webp)
Москва преживя буря от емоции в четвъртък, след като американският президент Доналд Тръмп най-накрая реши да нанесе удар по руските петролни гиганти.
Санкциите предизвикаха вълна от реакции от страна на съюзниците на президента Владимир Путин, които заявиха, че:
мерките са доказателство, че Белият дом е войнолюбец, а не миротворец; санкциите така или иначе не са болезнени (честно) и не забравяйте за „сладките“, икономически сделки, обсъдени в разговора между лидерите на Вашингтон и Москва миналата седмица, отбелязва в анализа по водещата икономическа тема в света днес Politico.
Сред отричащите ефекта беше и говорителката на външното министерство Мария Захарова, чиито коментари предизвикаха послание, че санкциите срещу енергийните гиганти „Роснефт“ и „Лукойл“ не са толкова силен удар за руската икономика.
„Що се отнася до нас, няма да срещнем особени трудности“, заяви Захарова, избягвайки да споменава името на президента Тръмп, добавяйки:
„Във връзка с гореспоменатото решение на Министерството на финансите на САЩ, нашата страна е развила силна имунитет към западните ограничения и ще продължи стабилното развитие на своя икономически потенциал, включително в енергийния сектор.“
Типично гневен беше бившият руски президент Дмитрий Медведев.
„Ако някой е имал илюзии... САЩ са наш противник, а техният словоохотлив „миротворец“ вече се включи във войната срещу Русия. Да, той не се бие активно на страната на Киев, но отсега нататък това е негов конфликт, а не на Байдън“, избухна Медведев в Telegram.
„Някои ще кажат, че той нямал друг избор, че е бил под натиск от Конгреса и други. Но това не променя факта: това решение е акт на война срещу Русия. И Тръмп сега е в пълна солидарност с лудата Европа“, добави той.
По време на пресконференцията на външното министерство Захарова заяви, че Русия ще продължи да е отворена за контакти с Държавния департамент на САЩ за изпълнението на споразуменията, постигнати по време на телефонния разговор между Путин и Тръмп, проведен на 16 октомври.
След него Тръмп заяви, че двамата са се договорили за мирна среща на върха в Будапеща за прекратяване на огъня в Украйна. Но висши руски служители, включително външният министър Сергей Лавров, отново отхвърлиха разговорите за примирие, твърдейки, че „коренните причини“ за войната в Украйна трябва да бъдат премахнати.
Тази фраза е кремълски евфемизъм за отстраняването на украинския президент Володимир Зеленски и гарантирането, че страната ще бъде демилитаризирана и никога няма да се присъедини към военния алианс НАТО, допълва Politico.
Максималистичните изисквания на Москва накараха Вашингтон да отложи срещата на върха в Будапеща, въпреки че официални лица от унгарската столица, които поддържат тесни връзки както със САЩ, така и с Русия, остават оптимисти.
„Подготовката продължава и единственият въпрос е кога, а не дали“, заяви унгарският външен министър Петер Сиярто в публикация в X.
Но тази надежда не съответства на острата реторика от Кремъл. „Бихме искали да потвърдим, че Руската федерация последователно се придържа към неотменимия характер на целите на специалната военна операция, обявена през февруари 2022 г.“, заяви още говорителят Захарова, пояснявайки, че Украйна трябва да е неутрална, неядрена, „денацифицирана и демилитаризирана“, тъй като само това ще гарантира траен мир, завършва Politico.




)



&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)