Тъжна годишнина. Преди десет години през 2007 г. BNP Paribas панически затвори три от валутните си фондове. Искра, която подпали финансовите пазари една година преди срива на американската банка Lehman Brothers. Започваше кризата на ипотечните кредити.

Десет години по-късно светът все още изпитва последиците от ужасната рецесия, която последва. Това важи особено за еврозоната, която от години регистрира скромен растеж и висока безработица, пише френският вестник Le Monde.

Рисковете пред дейността в еврозоната, където единната валута се появи преди 15 години, продължават да съществуват, но естеството им се промени. „Идните няколко месеца няма да бъдат толкова икономически и финансови, колкото политически“, обобщава Надя Граби, икономист от Pictet.

Политическата несигурност ще тегне над инвестициите

С избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ и избора на Великобритания да напусне ЕС, 2016 г. беляза голямото завръщане на политиката. „Това може би беше само предвкусване на всичко, което ни очаква през 2017 г.“, предупреждава Филип Вахтер от Natixis AM.

През годината ще има важни избори в Холандия (през март), във Франция (април-май), в Германия (през есента) и може би в Италия. На тях популистките движения може да отбележат точки. „Това ще бъде голям тест за сплотеността на валутния съюз“, казва Максим Сбаихи, икономист в Bloomberg Intelligence. Опасно ли е това? „Със сигурност нито една държава няма да напусне еврозоната“, успокоява той.

Но политическата несигурност ще тегне върху частните инвестиции. Пазарите може да поискат по-високи лихви от компаниите и държавите. Публичните финанси ще бъдат отслабени. Към това ще се прибави несигурността, свързана с преговорите за напускане на ЕС от Великобритания.

Те трябва да започнат тази година. Несигурност има и около програмата на Доналд Тръмп в САЩ. Неговите протекционистки обещания, ако бъдат изпълнени, може да навредят на световната икономика, която и без това е доста анемична.

Завръщането на инфлацията ще отслаби покупателната способност

Нарастването на цената на петрола задължава: цените в еврозоната бавно ще нарастват. Според Европейската централна банка (ЕЦБ) инфлацията ще нарасне от 0.2% през 2016 г. на 1.2% през 2017 г. и така ще се доближи до тавана от 2% на валутния институт. На пръв поглед това е добра новина, тъй като призракът на дефлацията заплашваше Европа от 2013 г., но вече се отдалечава.

В еврозоната обаче повишаването на цените на вносните стоки, като петрола, съвсем няма да бъде последвано от осезаемо нарастване на заплатите, противно на това, което се наблюдава в САЩ. Причината е, че безработицата в Европа все още е около 10%.

„На Стария континент завръщането на инфлацията може да доведе най-вече до понижаване на покупателната способност на домакинствата, което ще се отрази зле на растежа“, обяснява Стефани Виле, главен икономист в компанията Humanis.

Повишаването на лихвите може да навреди на еврозоната

На 15 декември м. г. Федералният резерв повиши основния лихвен процент с четвърт пункт, докато американските суверенни лихви започнаха да растат от лятото, повличайки лихвите във Франция, Германия и Италия. Цикълът на намаляване на лихвите, наблюдаван от десет години, идва до своя край.

„В Европа повишаването на лихвите може да струва скъпо на най-уязвимите държави членки, особено Италия и Португалия“, предупреждава Жил Моек от Bank of America ML.

За да не допусне това, ЕЦБ реши през декември да удължи програмата си за обратно изкупуване на държавен дълг на стойност 80 млрд. евро на месец до края на 2017 г. Но това може да не е достатъчно. Валутният инструмент вече не е толкова ефективен, колкото преди, и ЕЦБ изстреля патроните си.

Освен това повишаването на американските лихвени проценти, което привлича капитали към САЩ, може да отслаби страните с бурно развиваща се икономика, а следователно и световната икономика. Единствената утеха, ако може да се каже така, е, че спадът на курса на еврото спрямо долара може да продължи, което е от полза за европейския износ.

Италианските банки ще продължат да будят тревога

Вече е сигурно, че италианската държава ще се намеси, за да спаси Banca Monte dei Paschi di Siena, четвъртата по големина банка в страната, която тревожи пазарите от месеци. За целта Рим взе кредит от 20 млрд. евро през декември.

Сумата може да бъде използвана и в подкрепа на други изпаднали в затруднение банки, като Banca Popolare di Vicenza, Veneto Banca или Banca Carige.

Но дори след тези мерки италианската банкова система, натрупала 360 млрд. евро лоши дългове, остава нестабилна. „Все още не са прочистени малките местни банки, които не са рентабилни“, отбелязва Нисола Верон, специалист от института Peterson във Вашингтон.

Тази слабост не създава опасност от нова голяма финансова криза. За сметка на това банките в лоша форма вече не предоставят ново кредитиране на компаниите, които искат да инвестират. Това ще тегне с години върху растежа на третата икономика в еврозоната, а следователно и върху търговските й партньори.

Преговорите за гръцкия дълг ще продължат

Вече никой в Европа не говори за възможно излизане на Гърция от еврозоната както през лятото на 2015 г. Но тежките преговори между Атина и европейските й кредитори трябва да продължат през цялата 2017 г.

МВФ все още не е потвърдил участието си в третия спасителен план за 86 млрд. евро, предоставен на страната през лятото на 2015 г., а Германия отказва да направи повече за облекчаването на гръцкия държавен дълг в дългосрочен план. В момента той възлиза на 180% от БВП.

Ако нищо не се промени дотогава, което е вероятно, рискът от частичен дефолт може да се появи отново през юли, когато Гърция трябва да върне 3.9 млрд. евро на ЕЦБ. Това може да се отрази негативно на крехкото възстановяване, наблюдавано в последните месеци.

Снимка: Pixabay.com