В хода на изследванията си експертът по лидерство и автор на едни от най-продаваните книги по психология д-р Тим Елмор открива няколко основни грешки, които родителите често правят, когато отглеждат децата си, и които могат да навредят на тяхното самочувствие от най-ранна възраст и да ограничат шансовете им за успех в кариерата и личния живот.

За да ви помогне да избегнете същите грешки, Bright Side представя шест от тях:

1. Не позволявате на децата си да рискуват

Ние живеем в свят, който ни предупреждава за опасност на всяка крачка. Грижата под надслов "Безопасността на първо място" ни е налагана от страха да не загубим децата си, заради което правим всичко възможно да ги защитим.

В крайна сметка, това е една от основните ни задачи като родители, но ако прекаляваме, изолирайки децата от всякакво поемане на риск, това може да има неблагоприятно въздействие.

Психолозите в Европа са открили, че ако детето не играе навън и никога не е ожулвало дори кожата на коляното си, то често страда от фобии като възрастен. Децата трябва да паднат поне няколко пъти, за да се научат, че е нормално.

Тийнейджърите вероятно трябва да се сбият с приятел или приятелка, за да оценят емоционалната зрялост, която стабилните взаимоотношения изискват.

Ако родителите премахват риска от живота на децата си, те вероятно ще растат с висока арогантност и ниско самочувствие.

2. Спасявате ги твърде бързо

Днешното поколение от млади хора не си е разработило ключови умения, каквито притежават децата преди 30 години, тъй като възрастните се грижат за проблемите вместо тях.

Когато ние прекалено бързо предоставяме помощта си в решаването на проблеми, лишаваме децата от способността да се справят сами с тях.

Този тип родителство пропуска най-важното за лидерството - да подготвим децата да се справят без чужда помощ. Рано или късно, те свикнат някой да ги спасява.

"Ако се проваля, родителят ще изглади нещата и ще отстрани всички последици от моето поведение", си казват децата, когато в действителност това дори не се приближава до начина, по който светът действа. Така децата никога не се превръщат в компетентни възрастни.

3. Победата е за всеки

Методът „всеки е победител“, при който награди получават дори и децата, които съвсем не са спечелили, наистина ги кара да се чувстват специални, но и води до неочаквани последици.

Децата в крайна сметка забелязват, че мама и татко са единствените, които си мислят, че те са страхотни, когато никой друг не им го казва. Те започват да се съмняват в обективността на своите родители - те се чувстват добре в момента, но това не е свързано с реалността.

Когато се възторгваме твърде лесно и не вземаме предвид лошото поведение, децата, в крайна сметка, се научават да мамят, преувеличават и да мързелуват, за да избегнат трудната реалност. Те не са климатизирани за нея.

4. Не отказваме на децата, за да не загубим любовта им

Вашето дете не трябва да ви обича всяка минута. Така че кажете "не" или "не сега" и го оставете да се бори за това, от което наистина има нужда и е важно за него.

Като родители ние сме склонни да даваме на децата си това, което искат, дори когато не заслужават. Това не е реалистично и се размива важното правило, че успехът зависи от нашите собствени действия и добри дела.

Ако връзката с децата ви пък се основава на материални награди, те няма да изпитват нито вътрешна мотивация, нито безусловна любов.

5. Не споделяме собствените си грешки от миналото

Идва момент, в който тийнейджърите ще поискат да разперят крилата си и да се сблъскат сами със света. Ние не можем да ги спрем, но това не означава, че не можем да им помогнем да се справят по-добре.

Споделете с тях грешките, които сте направили, когато сте били на тяхната възраст по начин, който ще им помогне да се научат да правят по-добър избор. (Избягвайте практически "научени уроци", засягащи тютюнопушенето, алкохола, наркотиците и т.н.)

Децата трябва да се подготвят да се справят и с последиците от техните решения. Споделете как сте се чувствали, когато сте били изправени пред подобни дилеми, какво е повлияло на вашите действия и какви са поуките.

Защото ние не сме единствените с влияние върху нашите деца, но трябва да оказваме най-доброто влияние.

6. Бъркаме интелигентността и даровитостта със зрялост

Интелигентността често се използва като мярка за зрялост на детето и в резултат родителите приемат, че интелигентното дете е готово за света. Това не е така.

Някои професионални спортисти и холивудски звезди, например, притежават невъобразим талант, но все пак се забъркват в скандали. Просто защото даровитостта присъства в един аспект от живота на детето, не си мислете, че прониква във всички области.

Няма доказано ръководство или конкретно правило кога трябва да дадете определена свобода на детето си. По-скоро наблюдавайте другите деца на същата възраст и ако забележите, че те са по-независими, отпуснете юздите и на вашето дете.

7. Ние не практикуваме това, което проповядваме

Основна отговорност на родителите е да моделират живота, който искат децата им да живеят. Това означава да им помогнем да изградят характер, да бъдат надеждни и отговорни за своите думи и действия.

Ако обаче вие заобикаляте правилата и използвате „бели“ лъжи, децата ви ще правят същото. Покажете им как да работят безкористно и да изпитват радост от доброволчеството. Оставете хората и местата по-добри, отколкото сте ги намерили и вашите деца ще последват примера ви и ще направят същото.