Установяването на еврото като национална валута за обикновения гражданин означава повишаване на доверието в българската икономика и в никакъв случай не означава ценови шок, особено при държави с фискиран курс след валутен борд. Това каза бившият министър на финансите Владислав Горанов в интервю за Profit.bg.

Според него приемането в клуба на богатите, каквато е еврозоната, със сигурност ще доведе и до повишаване на кредитния рейтинг на страната. „Самото допускане до еврозоната означава, че България е изминала доста от своя път за конвергенция с останалите държави членки на ЕС и членовете на еврозоната и аз виждам само предимства от движение в тази посока“, категоричен е Горанов.

Той обаче уточни, че това трябва да е съвместно решение на всички държави членки на еврозоната и членовете на ERM.

“Трябва да изпълним много формални и неформални критерии, част от които изпълняваме, но има още много препоръки за структурни реформи и реална конвергенция, т.е. изравняване на доходите с тези в ЕС“, отбеляза Горанов и допълни, че приемането в еврозоната в никакъв случай не става с тропане по масата и декларации, а преминава през тиха дипломация с държавите, за да ги убедим, че сме достойни да седнем с тях на една маса.

Той коментира и темата за валутния борд, като заяви, че вижда само предимства от съществуването му. „Освен че премахва валутния риск и запазва покупателната способност на лева, привързвайки го към еврото, валутният борд гарантира и дисциплина на централната банка, макар че я лишава от част от класическия инструментариум на една централна банка, а именно емисионната политика“, каза Горанов.

Според него единственото разумно решение за излизане от системата на паричния съвет е установяването на пълноценно членство в еврозоната.

Бившият финансов министър смята, че ако се поддържа фискална политика, като тази в последните две години, темата с дълга няма да стои. „Жалкото е, че в момента, водени от зверски популизъм, се обещават неща, които са несъвместими с възможностите на фискалната рамка. Те са свързани с огромно нарастване на социалните разходи за пенсии, данъчни облекчения, увеличаване на разходите за наука и култура. Това са добри неща, но те трябва да бъдат съобразени с фискалната рамка на икономиката, в противен случай отново ще има тема за дефицити и респективно за дълг“, предупреди Горанов.

Според него не се налага повишаване на данъците, тъй като това не е добре за развитието на бизнеса и на инвестициите. „Факт е, че със сегашната данъчна система, при подобряване на събираемостта, успяхме да увеличим сериозно приходната част на бюджета през 2015 и 2016 г. Неслучайно фискът завърши с излишък през 2016 г.

Така установената данъчна система за нашето разбиране е изключително справедлива и всяка промяна би довела до дисбаланси в икономическата активност на една или друга група участници в стопанския оборот“, каза Горанов. Той изрази притеснението си от предлаганото от левицата увеличаване на данъците, което според него би било грешка и би отблъснало инвестициите.

Според Горанов българската икономика има потенциал за растеж и съществуват резерви - както по отношение на инвестициите, така и по отношение на потреблението.

„Растежът от 3.4-3.6% в последните месеци е доста приличен и е около три пъти по-голям от средноевропейския растеж. Но това не бива да ни успокоява, а напротив, необходимо е да приложим всички структурни реформи, които са посочени от ЕК, и всеки от нас осъзнава като проблем пред правенето на бизнес, за да създадем реалните предпоставки за по-ускорен растеж“, каза Горанов.