Шофьорите, които превозват стоки в Западна Европа за Ikea и други вериги магазини, понякога живеят в камионите си с месеци, показва разследване на ВВС.

Някои водачи, наети в бедни държави от компании в Източна Европа, казват, че заплатата им е по-малко от 3.50 евро на час. Те твърдят, че не могат да си позволят да живеят в страните, в които работят. Един от водачите казва, че се чувства като затворник в кабината си.

Ikea съобщи, че е „натъжена от разказите на шофьорите“. Водачите, с които ВВС разговаряла, били наети от транспортни компании в Източна Европа, на които се плаща, за да транспортират стоки на Ikea.

Румънският шофьор Емилиян понякога прекарва до четири месеца в камиона си, където спи, яде и се мие. Той превозва стоки за Ikea в Западна Европа и за последно е бил в Дания. Казва, че заплатата, която носи у дома, е средно 477 евро.

Датски шофьор може да очаква средна заплата от 2200 евро на месец. Според правилата на ЕС шофьор, който временно е далеч от дома си, трябва да получи гарантирано „минимално заплащане“ в приемащата държава. Но компаниите могат да се възползват от вратички в законите.

Емилиян е нает от словашкия филиал на норвежката компания за превози с камиони Bring и получава заплата, така сякаш работното му място е Словакия, макар че никога не е работил там. Показва къде спи – в спален чувал в дъното на камиона си.

Според европейските правила шофьорите трябва да почиват 45 часа седмично извън камионите си, но правителствата се бавят в прилагането на правилата. Той казва, че не може да си позволи да спи никъде другаде, тъй като получава около 45 евро за дневни разходи, с които не може да покрие разходите си за хотел и храна.

По време на работната седмица Емилиян готви и се храни на пътя. Той казва, че условията, в които живее, го карат да се чувства като „затворник, като птица в клетка“. „Това не е добре за шофьорите, не е безопасно за останалите хора на пътя..., възможно е да се стигне до инцидент“, казва шофьорът.

В отговор на въпрос какво иска да каже на Ikea той заявява: „Елате и живейте с мен една седмица. Яжте това, което аз ям, вижте какво се случва реално в живота ни“. След няколко месеца на пътя той ще се качи на микробус за Словакия. Словашкият му работодател Bring казва, че Емилиян носи отговорност за почивките си и може да се върне у дома, когато пожелае.

Емилиян не е единствен. Договори на други шофьори, работещи за някои от най-големите партньори на Ikea, показват, че източноевропейските водачи получават ниски заплати, докато работят с месеци в Западна Европа.

IKEA пуска на пазара продукти, изработени от сирийски бежанци IKEA планира да пусне на пазара през 2019 г. нова линия килими и текстил, изработена от сирийски бежанци. Ограничената производствена линия ще създаде работни места за 200 бежанци, повечето от тях жени, в момента живеещи в Йордания

Този начин на третиране на шофьорите е широкоразпространен и то не само при Ikea, а при редица други големи имена в домакинските уреди. В Дортмунд, Германия, край най-големия дистрибуционен център на Ikea в света, шофьори на камиони сушат дрехите си. Един от тях си прави картофено пюре върху резервоар за гориво. Няма тоалетна, нито течаща вода.

Шофьори от Молдова казват, че получават средна месечна заплата от 150 евро от работодателя си.

Заведени са съдебни дела срещу някои от доставчиците на Ikea. В Холандия миналия месец съдът постанови, че компанията Brinkman, която доставя цветя на Ikea до Великобритания и скандинавските страни, нарушава закона. Съдът постанови, че заплащането на шофьорите не отговаря на холандските закони. Съдията определи условията на труд на шофьорите като „нечовешко положение“, което противоречи на правилата на ЕС.

Едуин Атема от профсъюза FNV казва, че Ikea трябва да знае условията, в които живеят шофьорите й. „Ikea е икономическият работодател на всички тези служители. Тя има толкова много власт. Ikea има инструментите да промени бизнес модела с едно мигване“, казва Атема.

Компанията заяви, че приема много сериозно разкритията на ВВС и е „натъжена от разказите“. Тя допълни, че има „стриктни искания“ към доставчиците си от гледна точка на заплати, условия на труд и се съобразява със съответното законодателство, като ги изслушва редовно, за да провери дали законите се спазват.