Името на Джеф Хинтън не е много известно, но работата му беше от ключово значение, за да можем днес да го търсим в Google, където работи в момента, пише ВВС.

Когнитивният психолог и компютърен специалист работи от години в дискретна сграда в кампуса на университета в Торонто, Канада, в „радикалния сектор“ на изкуствения интелект, като изследва невронните мрежи, известни още като „дълбокото научаване“.

Невронните мрежи са компютърни програми, които учат по сходен начин с нашия мозък. Тази област изглеждаше обещаваща през 80-те години на миналия век, но технологичният сектор насочи вниманието си към други форми на изкуствен интелект, които могат да се развият преди това.

“Темите, които ми се сториха абсурдни, се развиха значително, а тези, които ми се сториха адекватни, бяха възприети като абсурдни“, казва британският учен, който разделя времето си между университета и Google, където ръководи изследователския център Brain Team Toronto.

Днес невронните мрежи, които например позволяват на компютрите да се учат сами да играят покер, се смятат за следващата голяма стъпка в технологиите. А работата на Хинтън е призната в цял свят.

За какво служат невронните мрежи?

Невронните мрежи могат да управляват много сложни задачи благодарение на достъпа си до големи количества от данни. Най-мощните компютри и големите дата центрове позволиха мащабното им развитие, като подобриха прецизността при разпознаването на говор и лица. Това помогна, например, безпилотните автомобили да се превърнат в реалност.

Невронните мрежи се използват също за препоръки в Netflix и при гласовите асистенти на смартфоните и позволяват машините да бъдат научени да играят на компютърни програми, като AlphaGo на Google, за да се конкурират с хората.

Местни таланти

Фотеини Аграфиоти, който ръководи новата научна лаборатория за автоматично научаване в университета в Торонто, казва, че последните иновации са направили изкуствения интелект атрактивен за учените в технологичната индустрия.

Напредъкът в тази област ще даде тласък на иновациите и ще зададе пътя за комерсиализиране на технологията. Гиганти, като Google, IBM и Microsoft, започнаха да наемат експерти в изкуствения интелект. Парите на големите технологични компании пристигат в Канада.

Инвестиции за милиони

В Торонто скоро ще отвори врати Векторният институт за изкуствен интелект, с който страната се надява да захранва „невероятния импулс на изкуствения интелект в Канада“. Неговата цел ще бъде да разшири приложното поле на изкуствения интелект, като изследва дълбокото научаване и други форми за автоматично учене.

Институтът получи близо 130 млн. долара от канадското правителство и от властите в Онтарио, както и от група от 30 компании, включваща Google и банка RBC. Хинтън ще бъде главен учен в центъра, който ще бъде ръководен от банкера Ед Кларк.

Според Кларк целта е Торонто, където е съсредоточен най-големият брой канадски компании за изкуствен интелект, да се превърне в едно от петте места в света с най-много иновации и бизнес, свързан с технологиите.

Основателите на центъра искат той да привлича и най-добрите чуждестранни таланти, които винаги предпочитат големите американски компании. Предприемачът е категоричен, че канадската индустрия трябва да бъде събудена за възможностите на изкуствения интелект и очаква това да има огромни последици в области, като здравеопазването, банковите услуги, промишлеността и транспорта.

Но Векторният институт не е единственият, който получи финансиране.

Ефектът Тръмп

Google инвестира 3.4 млн. долара през ноември м. г. в Института за алгоритми за научаване на университета в Монреал. Освен това Microsoft финансира стартъп в Монреал, Element AI. Американската компания съобщи още, че ще придобие канадската Maluuba и ще помогне за финансирането на изкуствения интелект в университета в Монреал.

Освен това Thomson Reuters и General Motors ще установят лаборатории за изкуствен интелект в Торонто. А в началото на март федералното правителство обяви, че ще вложи близо 100 млн. долара в „стратегия за панканадски изкуствен интелект“.

RBC също вложи пари и отвори лаборатория за автоматично научаване, ръководена от Agrafioti, съоснова програма за привличане на глобални таланти и предприемачи в Торонто и сътрудничи с Института за изкуствен интелект в Алберта.

Изкуствен интелект, който програмира по-бързо от човека Той обаче няма да направи програмистите излишни. Защо ли?

Тези, които залагат на Канада, знаят, че Силициевата долина може да се окаже по-привлекателна за технологичните таланти, но очакват стратегическите им инвестиции да дадат тласък на растежа на тази технология в северната страна.

Освен това те виждат в несигурността спрямо имиграцията, създадена от администрацията на Тръмп в САЩ, възможност Канада да стане по-интересна за другите държави. И определят Торонто като „отворен и различен град“.

„Наистина се надявам, че когато обърнем поглед назад след пет години, ще си кажем, че почти сме загубили, но сме успели да се осъзнаем навреме и сме променили ситуацията“, казва Аграфиоти.