Бизнесът процъфтява на летище Олщин-Мазури в Североизточна Полша. Двата полета седмично до Великобритания са резервирани за цялото лято, както и почти пълни през зимата. В момента обаче това е пътуване към неизвестното, пише Bloomberg.

Часовникът вече отброява двете години на преговори относно Брекзит, а Полша изглежда по-уязвима от болезнената раздяла между между ЕС и Велиобритания от всяка друга държава. Полша е най-големият нетен реципиент на помощи от ЕС, както и страната, осигуряваща най-многобройна трансгранична работна ръка на континента. Точно в чакалните за пристигащи, като тази на летище Олщин-Мазури, което е бивша военна база, тези две неща се срещат.

Обновено със 121 млн. злоти (28 млн. евро) средства от ЕС, летището обслужва част от онези близо 1 милион поляци, които живеят и работят във Великобритания. Те представляват една трета от всички граждани на страни от евросъюза, които пребивават в Обединеното кралство. Сега техния статут е под съмнение, но и се очаква парите да намалеят, тъй като ЕС губи най-големия си нетен контрибутор, след Германия.

“Очевидно е, че Брекзит е от изключителна важност за нас,” казва заместник-министърът на външните работи на Полша Конрад Шимански. “Ако нещата не бъдат направени както трябва, това ще навреди на вътрешния пазар. Вероятно ще бъде трудно да се координираме по отношение на жителството, тъй като залозите не са равни.”

Официалното начало на Брекзит едва ли можеше да дойде в по-неподходящо време за Полша. Националистическото правителство на страната е все по-изолирано в Брюксел, след като се опита да отстрани президента на ЕС Доналд Туск, който е бивш премиер на Полша. В същото време страната разчита на инвестиции от съюза, за да предотврати забавянето на ръста на икономиката.

Над 250 млрд. евро са били или ще бъдат похарчени от присъединяването на Полша към ЕС през 2004 г. В днешни пари това се равнява на повече от стойността на плана Маршал, който има за цел да подпомогне Западна Европа след Втората световна война.

Управляващите от партия Право и справедливост са заявявали, че имат за цел да отслабят, а не да подсилят европейските институции след Брекзит. Миналата година премиерът на Полша Беата Шидло обявини ЕС, че представлява заплаха за полския суверенитет, след като от съюза й потърсиха сметка защо не е приложила решенията на върховния със на страната.

Това представлява реален риск икономиката на Полша, която генерира 477 млрд. долара БВП, да изостане, ако останалата част от Европа реши да се интегрира по-бързо след Брекзит, смята Мирослав Гроницки, който е заемал поста финансов министър на Полша в годината, в която страната се присъединява към ЕС.

“Най-големият успех на Полша не е колко средства от ЕС е усвоила, а колко се е отворила икономиката на страната и колко е спечелила от единнния пазар,” казва Гроницки. “Ако някои страни чланки на ЕС започнат да задълбочават отношенията си без Полша, ние със сигурност ще изгубим от това.”

Най-новият бюджет на ЕС е до 2020 г. Преговорите относно Брекзит трябва да приключат, със или без сделка, през март 2019 г., а Полша ще следи всичко това отблизо.

Получените от ЕС средства обогатиха Полша, удвоявайки БВП на глава от населението в рамките на десетилетие. Икономическият растеж скочи до 3.9% през 2015 г., преди да се забави до 2.8% през миналата година, заради спада в инвестициите, съфинансирани от ЕС след смяната на правителството и новия бюджетен цикъл.

Парите бяха използвани за построяването на всичко - от пътища до водопречиствателни станции, общински плувни басейни и летища, като част от политиката на ЕС да подобри стандарта на живот на най-бедните си региони. Заплатите в Полша обаче се равняват средно на около една трета от тези във Великобритания и засега почти няма признаци за голямото завръщане на емигранти, което се прогнозираше преди време.

От Великобритания обявиха, че искат бързо споразумение относно статута на жителите на страни от ЕС, живеещи в държавата, както и на британските граждани, прбиваващи в Европа

Когато става въпрос за обещания обаче, Германия иска Великобритания да се ангажира с това да плати сметките си към ЕС, според запознати източници със стратегията на Берлин. Според Европейската комисия задълженията на Великобритания достигат 60 млрд. евро. Сумата се оспорва от британското правителство.

Летище Олщин-Мазури, чиито полети свързват района с намиращите се близо до Лондон летища Лутън и Станстед, има собствена стратегия. От май летището планира да предлага седмични полети до Норвегия, въпреки че, според оперативния му директор Тома Кадзиолка, това не е свързано с Брекзит.

“Миналата година обслужихме 50 000 пасажери, а тази година броят им ще надхвърли 100 000,” казва той. “Планът е броят им да продължава да расте бързо.”