Ето ви една загадка. Един ден, по време на обичайния си път към работа, жена решава да използва услуга за масов транспорт вместо обикновения си метод.

Преди да се качи, поглежда приложение на телефона си, което й показва на каква надморска височина и широчина се намира. Пътуването й е спокойно и задоволително макар и с много спирки.

Какво е обяснението? Отговорът: тази жена работи във висока сграда и вместо да се изкачва по стълбите, е решила да използва асансьора.

Не сме свикнали да мислим за асансьорите като за услуги за масов транспорт, но те са точно това – транспортират стотици милиони хора всеки ден. Само в Китай всяка година се инсталират две трети от близо един милион асансьора в света.

Най-високата сграда в света - Бурж Халифа в Дубай, има площ от над 300 000 кв. м. Sears Tower в Чикаго се простира на повече от 400 000 кв. м. Представете си тези небостъргачи, разделени на 50-60 по-малки части с паркинги около всяка част и улици, които свързват всички тези паркинги.

Фактът, че толкова хора могат да работят заедно в гигантски сгради, построени върху компактни пространства, е възможен единствено благодарение на асансьора. По-точно е да се каже: благодарение на асансьора с автоматичен механизъм за безопасност.

Началото

Асансьорите съществуват от много време. Твърди се, че Архимед е построил асансьор в Древна Гърция. През 1743 г. френският крал Луи XV използвал асансьор във Версайския дворец, за да посещава тайната си любовница.

Любовният асансьор на Луи XV функционирал благодарение на мъж, който винаги трябвало да е нащрек и да дърпа въже, когато се изисквали услугите му. Други асансьори в Унгария, Китай и Египет функционирали чрез конска тяга.

Парната енергия все още е далеч: Матю Боултън и Джеймс Ват, гиганти на индустриалната революция във Великобритания, създават парните двигатели, които задвижват огромни индустриални асансьори, транспортиращи въглищата от мините.

Но макар че тези асансьори функционирали много добре, те не можели да бъдат използвани за превоз на хора на огромни височини, защото нещо неизбежно е щяло да се обърка. Ако се скъсало въжето, асансьорът щял да падне в дупката за ужас на пътуващите в него.

Изобретението

Повечето хора могат да изкачат пет етажа по стълбите, ако е необходимо, но никой здравомислещ човек в миналото не би използвал асансьор над тази височина. Така че важно било не само да се построи сигурен асансьор, а сигурността му да бъде демонстрирана.

Иновацията и демонстрацията били дело на Елиша Отис. На световния панаир в Ню Йорк през 1853 г. Отис се качил на платформа и бил издигнат на голяма височина над главите на нервно множество.

Зад Отис стоял мъж с брадва, което внушавало, че някой може да умре. Когато мъжът отрязал с един удар на брадвата въжето, което издигнало платформата, множеството затаило дъх. Тя се разтърсила, но не паднала. „Всички са живи и здрави, джентълмени, всички са живи и здрави“, извикал Отис.

Нова ера

Пейзажът на града бил на път да се промени рязко благодарение на човека, който измислил не асансьора, а спирачката на асансьора. Напълно се променило и разпределението в самите сгради.

Докато преди най-високите етажи, до които се стигало пеша, били евтини пространства, запазени за слугите, бедните художници и лудите лелки, появата на асансьора оскъпило апартаментите там.

Броят на асансьорите започнал да нараства благодарение на някои допълнителни иновации, като стоманата и бетона, които направили възможен строежът на все по-високи сгради. Освен това метрото и другите системи за масов транспорт превозвали голям брой хора до гъстонаселени градски зони.

Взаимодействие

В най-известния градски район с небостъргачите си - Манхатън, асансьорите и метрото са в симбиоза. Без гъстотата на града, която позволява високите сгради, щеше да е трудно да има ефективна система на метрото. А без метрото никой нямаше да стига до небостъргачите.

Резултатът е изненадващо екологична среда – над 80% от жителите на Манхатън използват метрото, велосипед или ходят пеша на работа. Това е десет пъти повече от средното в САЩ. Нещо подобно се случва в градовете с високи сгради в цял свят – от Сингапур до Сидни.

Безопасност

Много хора се чувстват нервни в асансьорите, въпреки че те са много сигурни – около десет пъти по-сигурни от ескалатора. Асансьорът е верен слуга, който много често остава пренебрегнат. Може би защото да вземеш асансьор е почти като да се транспортираш: вратите се затварят, усешащ промяната в гравитацията, вратите се отварят отново и човекът е на отсрещната страна.

Лесно е да изгубиш представа за пространството в асансьора. Ако не бяха светлинките, които показват на кой етаж сме, нямаше да имаме представа. Но макар да ги приемаме за даденост, асансьорите продължават да се развиват.

С построяването на все по-високи небостъргачи се появиха нови технологии, като супер леки въжета за асансьор или компютри, които позволяват контролирането на два асансьора, споделящи една и съща кухина. Но винаги има място за още подобрения.

Нови модели

Най-известният небостъргач в света - Емпайър Стейт, беше модернизиран въз основа на проект за 500 млн. долара, който цели намаляване на последиците за околната среда. Промените включваха нови регенеративни спирачки, които генерират енергия, когато пълен асансьор слиза налоду или празен асансьор се изкачва.

Топ 10 на най-невероятните асансьори в света Някои от тях се движат с такава скорост, сякаш сте в ракета

Но истината е, че Емпайър Стейт винаги е била екологична, тъй като е гъсто населена ветрикална структура до станция на метрото. И отвъд всички иновации, една от най-дружелюбните технологии за планетата продължава да е скромният асансьор, който можем да открием в почти всички заобикалящи ни сгради.

Това е форма на зелен транспорт, която придвижва милиарди хора всяка година, а в същото време е толкова непознат, че може да се използва като отговор на загадка, който никой няма да улучи.