Ниските лихви се предполага, че трябва да ускорят икономическия растеж. Ако централните банки обаче понижат лихвите прекалено много, те всъщност биха могли да забавят ръста на икономиката. Това е според противна на логата теория, която набира популярност в академичните и банковите кръгове, пише Bloomberg.

“Действията на Федералния резерв на САЩ може би имат малък ефект, или дори ефекти, противоположни на тези, които централната банка на САЩ цели,” пише Чарлз Каломирис, икономист в бизнес училището на Колумбийския факултет, в статия за либертарианското издание Cato Journal, която носи заглавието “Микроикономическите рискове от експериментите с паричната политика.”

Концепцията, че централните банки може несъзнателно да влошат нещата започва от един непротиворечив принцип: банките печелят пари от разликата, или маржа, между това, което плащат, за да привличат депозити и това, което печелят от отпускането на тези депозити под формата на заеми.

Проблемите възникват, когато банките понижат лихвите близо до нула, или дори под нула, защото маржовете им на печалба се свиват. Лихвите, които банките получават по кредитите, отиват надолу вследствие на действията на централната банка. Те обаче не могат да намаляват със същото количество като това, което плащат за привличането на депозити.

Това налага в някои случаи лихви по депозитите, които са отрицателни, а това не се харесва на вложителите. Хората предпочитат да крият парите си под дюшека, вместо да си плащат, за да ги държат в банката.

Когато лихвените проценти са суперниски, маржовете на печалба на банките по кредитите са толкова малки, че те нямат реални стимули, за да рискуват да кредитират. Вместо това те влагат парите си в сигурни активи, като държавни ценни книжа, които им носят почти същата лихва, колкото биха носили и кредитите.

Това подтиска количеството на кредитите и най-вече на тези, които банките отчитат като търговски и промишлени кредити.

“Трябва да се върнем към нормално функциониращ пазар на федерални средства. Тогава ще знаем по-добре какво би трябвало да прави Фед,” казва Каломирис. Федералният резерв, казва той, трябва да вдигне краткосрочната лихва, която контролира, поне с 1% процентен пункт веднага. Това няма да навреди на щатската икономика и дори може да й помогне, според Каломирис.

Банковите организации, без да подкрепят всичко, което Каломирис казва, споделят опасенията му по отношение на ниските лихви. Джеймс Чесън, старши икономист в Асоциацията на банкерите на САЩ, заяви в интервю наскоро, че “лихвите са били прекално ниски, в прекалено дълъг период от време. Това създава проблем за банките.”

От Независимата общност на банкерите в САЩ, която представлява по-малките банки, смятат, че “по-високите лихви биха имали нетен положителен ефект за банкирането на дребно, което ще им позволи да отпускат повече кредити,” според говорителя на организацията Пол Мерски.

Според вицепредседателя на Федералната корпорация за гарантиране на депозитите (FDIC) Томас Хйьониг вдигането на лихвите сега, както Федералният резерв го прави постоянно, ще има смесен ефект върху банките, които неговата организация контролира и подсигурява. “Това вероятно ще е болезнено за някои и приятно за други банки,” казва Хьониг. “Това е една голяма машина с много движещи се части.”

Други икономисти, които специализират в парична политика, заключават, че въпросът, който Каломирис поставя, е по-приложим в Европа и Япония, отколкото в САЩ, където лихвите вече тръгнаха бавно нагоре. След като в продължение на седем години държа основната си лихва без промяна на ниво от между нула и 0.25%, Фед започна постоенно да я вдига постепенно от края на 2015 г.

Лихвата в момента е на ниво между 0.75 и 1%. Финансовите пазари залагат на допълнително увеличение с четвърт процентен пункт на срещата на Фед за определяне на паричната политика на 13-14 юни.

През миналата година Маркус Брунермайер, икономист от Принстънския университет, изготвя заедно със своя колега Ян Коуби доклад, в който заключава, подобно на Каломирис, че понижаването на лихвите под определен праг “води до свиване на кредитирането.” Той нарича този преломен момент “обратна лихва.”

Трудното е да се каже къде точно се случва обратът. “За момента не е ясно дали щатските банки са ограничени,” казва Брунермайер, изтъквайки като причина добрите печалби и нива на кредитиране на щатските банки в последните години.

И докато САЩ може би е излязла от опасната зона, според него, “в Европа положението е много различно. Банките в Европа все оща са в тази зона на обрат.”

Филип Шнабл, икономист от Нюйоркския университет, също смята, че Европа и Япония са местата, където суперниските лихви може да се окажат проблематични. “Трябва да подчертаем, че това е един необичаен период, от който излизаме,” казва той. “Има много несигурност около всяко нещо, което казваме по отношение на паричната политика.”

Ръководителите в Европейската централна банка и Централна банка на Япония са чувствителни по отношение на страничните ефекти от изключителни ниските или дори отрицателните лихвени проценти. През миналия месец президентът на ЕЦБ Марио Драги отбеляза, че политиката на ниски лихви “може би подтиска нетните лихвени маржове на банките и по този начин оказва натиск върху рентабилността им.”

Според него обаче, ако се вземат предвид компенсиращите положителни ефекти, “цялостният ефект от мерките на ЕЦБ върху банковата рентабилност е положителен.”

За да насърчи ръста на кредитирането, ЕЦБ отпуска четиригодишни кредити при ниска годишна лихва, които доказват, че увеличават предитирането си на реалната икономика. Централната банка подкрепя печалбите на своите банки по по-различен начин, като се опитва да направи така, че 10-годишния лихвен процент е по-висок от краткосрочния лихвен процент.

Това помага на банките, защото те по принцип вземат краткосрочени заеми и кредитират дългосрочно. В Европа и в Япония концепцията е, че трябва са в добро финансово състояние, за да предоставят кредитирането, от което икономиката има нужда, за да расте.

Каломирис продължава да твърди, че това не е проблем само на другите държави, въпреки че според него САЩ излиза от капана, ако Фед продължи да вдига лихвите през тази година.” Според него във Фед са объркани по отношение на това как ниските лихви засягат икономическия растеж, но не искат да разкриват несигурността си от страх да не разкрият тяхната “загадъчност.”

Според Каломирис, “това е един от най-интересните периоди в последните 100 години от историята на Федералния резерв."