Когато мислим за Лапландия, се сещаме за сняг, елени и Дядо Коледа. През зимата тази северна област, която си поделят Финландия, Швеция, Норвегия и Русия, използва коледното си очарование, за да привлича хиляди туристи.

Но заради близостта до Арктика климатът в региона варира значително. През повечето време студът е смразяващ. За сметка на това през пролетта и лятото излагането на слънце е постоянно – слънчевата светлина присъства 24 часа в денонощието, а температурите могат да стигнат до 30 градуса по Целзий.

За да живеете там, от ключово значение е способността да се приспособявате, а това означава да намерите начин да изкарвате прехраната си, пише ВВС.

Възползвайте се от светлината

В шведската част хората имат традиция да използват лятната светлина, за да свършат всичката висяща работа, преди настъпването на зимата. Микаел Суорра е част от лапландската народност сами. Той е израснал сред елени, кафяви мечки, орли и лосове, които са част от естествената фауна на тази част на света.

Туристическата му агенция Hide & See се намира в селището Харадс, на по-малко от 50 км. от Северния полярен кръг. Тя организира сафарита. Най-добрият сезон да видите кафяви мечки според него започва през май и свършва през август. „Мечките са много активни през нощта, а през този сезон можете да ги видите по всяко време, тъй като дори в един часа сутринта е светло“, казва Микаел.

Той е построил скривалище с капацитет да побере шестима души насред борова гора, за да могат посетителите да направят съвършената снимка на едни от най-страховитите обитатели на областта.

Няма гаранция, че клиентите ще срещнат кафява мечка, тъй като на диво място сигурност никога не може да има. Но Микаел казва, че за туристите не е важно дали ще видят внушителните животни, дори да са платили почти 400 долара на човек. „Идват заради спокойствието и красотата на природата. Ако видят мечка, това е бонус“, казва той.

Природната красота на Лапландия предлага възможности за бизнес не само на местните предприемачи.

Риболов в полунощ

Всяко лято британецът Джей Бартлет организира пътувания до областта за ловене на сьомга чрез компанията си Fly Fishing Adventures. Не печели твърде много, около 1650 долара на седмица. „В исторически план този вид риболов може да ти излезе по-скъпо в някои части на САЩ, Канада и Русия“, казва той.

Малко преди полунощ навлиза в река Турне в Кенгис Брук, на границата с Финландия, и пуска въдицата с надеждата скоро да усети подръпване от другата страна. „Когато имаш светлина през целия ден, е трудно да си легнеш, знаейки, че можеш да уловиш най-добрия си екзепляр в тази река“, споделя Джей.

„Освен това е логично да се отдадеш на риболов по това време, защото през лятото е много горещо през деня и най-подходящата температура за риболов е около 12-13 градуса по Целзий. Тя се регистрира през нощта“, допълва той.

Сезонът на сьомгата започва в началото на юни и приключва в края на август. Останалата част от годината Бартлет прекарва във Великобритания, рекламирайки пътуванията си и броейки дните, които му остават да се върне в Лапландия.

Светлина за запазване на леда

Туризмът се сдобива с все по-голямо значение за шведската икономика. В Юкасярви, на 200 км. северно от Арктика, Ice Hotel е открил нов начин да извлече печалба от дните с 24 часа слънчева светлина.

Всеки декември компанията строи сграда с ледени блокове с дебелина от един метър, извлечени от река Турне. Но всяка пролет тя се топи. Тази година обаче компанията откри втори хотел, който ще остане отворен през цялата година благодарение, по ирония на съдбата, на слънчевата светлина.

Става дума за IceHotel 365. Ледът, който покрива външността на сградата също се топи през пролетта, но ледът вътре се запазва чрез система от панели, които функционират със слънчева енергия.

„Всяко лято идват хора, които искат да видят хотел, но, разбира се, него вече го няма. С новата сграда можем да поддържаме температурата между минус 5 и минус 8 градуса по Целзий през цялата година“, казва Елен Рай-Даниелсон, един от гидовете в хотела.

Един месец повече земеделски труд

Да спиш, заобиколен от лед насред лятото, може да изглежда противоречиво, но тази част от планетата е пълна с изненади. Пример за това е фермата на Пер Песула в Кукола, на брега на река Турне, която раздела Швеция от Финландия. Песула казва, че е производителят на олио, който се намира най-близо до Северния полюс.

„Хората се учудват, когато им казвам, че отглеждам рапица и синап, но в действителност заради географското ни положение имаме един месец повече земеделски труд. Има толкова светлина, че рапицата расте с до два сантиметра на ден“, казва Пер.

В магазина на фермата си Песула казва, че бизнесът му процъфтява. Той произвежда около 12 000 литра рапично олио и домашен синап. „Използваме 5000 литра олио, за да задействаме машините на фермата, а останалото продаваме на посетителите и на местните супермаркети. Когато свършим с пресоването, използваме вторичния продукт за храна на животните вместо да внасяме соя от Бразилия“, допълва Песула.

Труден преход

През есента и зимата броят на часовете със слънчева светлина намалява драстично и лапландският бизнес трябва да се приспособи. Но за някои преходът е доста труден. Психиатърът Ройне Странд, жител на Стокхолм, казва, че 24 часа светлина през лятото и почти постоянен мрак през зимата могат да причинят психологически проблеми.

„На някои хора мракът не им се отразява, но други страдат. Виждаме депресии, разстройства, свързани със стреса и мнозина не могат да изпълняват ефективно задълженията си на работното място“, казва той.

Но се случва и обратното. „Имам и пациенти, които се депресират, когато дойде времето на слънцето. Има голямо очакване да свършат всичко, което трябва да свършат преди зимата, и натиск да си наваксат изгубеното време“, отбелязва Странд.