Този изоставен архипелаг е ужасен, но и зашеметяващ

В най-отдалечените райони на британския архипелаг Сейнт Килда са открити свидетелства за миграцията на хора и птици поне през последните 2000 години.

Изоставената земя преди близо 100 години все още е достъпна за посетители, които искат да изпитат нейната отдалечена красота.

Сейнт Килда се състои от островите Хирта, Дън, Соя и Борерай, които са образувани от вулканично изригване преди 52-65 милиона години край бреговете на Шотландия.

Хората, които са се заселили там, са оцелели предимно занимавайки се със селско стопанство, независимо от суровите условия на зимата в региона.

ЮНЕСКО обяви островите за световно културно наследство през 1986 г. заради останките от ранни човешки обитания, както и заради изобилието от разнообразни птици и диви животни.

Организацията по-късно даде такъв статут и на морския живот, кипащ във водите наоколо.

"Подводните скални стени са изпълнени с морски живот - калейдоскоп от цвят и форма, поддържан в непрекъснат ход от Атлантическия океан, създавайки подводни пейзажи със спираща дъха красота", се казва в становището на ЮНЕСКО за Сейнт Килда.

Архипелагът е известен и с голямото си разнообразие от диви птици - близо един милион живеят там по време на чифтосване, според ЮНЕСКО.

Някои историци смятат, че островите вероятно са обитавани още преди 7000 години, докато викингите са ги насесили през 9 и 10 век, съобщава BBC. Раннохристиянски монаси се заселват на острова през вековете, а през 17 век Сейнт Килда е дом на поне 180 души.

Оцеляването остава трудно в 20 век, тъй като суровите бури обстрелват района, заплашват да унищожат домовете на хората и да удавят добитъка. Останалите десетки жители поискаха да бъдат презаселени от британското правителство през 1930 г., а архипелагът от тогава е изоставен.

Посетителите имат достъп до Сейнт Килда чрез лодка, за да видят нейните извисяващи се скали, девствени заливи и диви птици.