Процентът на младите австралийци, притежаващи собствено жилище, достигна най-ниското си ниво в историята, тъй като експлозивният бум на недвижимите имоти изтласка от пазара всички, с изключение на най-богатите, пише Bloomberg.

Пренатоварени от рекордно ниските лихви, липсата на предлагане и данъчна система, която подкрепя инвеститорите в недвижими имоти, цените на жилищата нараснаха с над 140% в последните 15 години, като изстреляха Сидни преди Лондон и Ню Йорк - до второто място в света по най-скъп жилищен пазар.

Мелбърн, който беше определен от Economist Intelligence Unit за най-добрия град за живеене в света в последните седем години, сега е шестото най-скъпо място в света за покупка на жилище.

В резултат на това само 45% от австралийците на възраст от 25 до 34 години притежават собствено жилище - спад с 16 процентни пункта спрямо 80-те години на миналия век. Почти половината от спада е регистриран в последните десет години.

В същото време високите лихви по ипотечните кредити тласнаха дълга на домакинствата до рекордни нива, което спъва 26-годишния ненарушим растеж на икономиката.

Тъй като все повече хора се пенсионират, докато продължават да изплащат ипотека или живеят под наем, нараства вероятността да отговарят на критериите за получаване на социална помощ от държавата, което подкопава пенсионната система в страната, оценявана от 2.3 трилиона австралийски долара (1.8 млрд. американски долара).

„Голямата австралийска мечта за собствено жилище се превръща в кошмар“, казва Брендан Коутс, експерт по жилищна политика в института Grattan. „Това се дължи на колективен провал на държавната политика, за възстановяването от който ще са необходими поне две десетилетия“, допълва той.

Гневът на избирателите заради недостъпността на жилищата нараства. Близо 90% от австралийците се страхуват, че бъдещите поколения няма да могат да си купят дом, показва допитване на Австралийския национален университет.

Проблемът увеличава натиска върху правителството, което вече е подложено на остри критики заради неуредиците около установяването на мрежа за високоскоростен интернет на стойност 49 млрд. австралийски долара и енергийна политика, която доведе до увеличаване на сметките за ток и породи опасения от прекъсвания на електричеството това лято.

Един от най-големите източници на недоволство са данъчните стимули, които превърнаха жилищата в спекулативен финансов актив. Привлекателността на инвестициите в недвижими имоти нарасна рязко през 1999 г., когато данъкът върху капиталовите печалби беше намален наполовина.

Над два милиона австралийци, или един на всеки 12 жители на страната, притежават инвестиционен имот, като близо 30% от тях притежават два или повече.

„Повече пари отиват за обслужване на лихвите по ипотеките, което означава, че се харчи по-малко в други области, а това дърпа назад икономическия растеж“, казва Пол Дейлс, главен икономист в Capital Economics.

След като средната цена на жилищата в Сидни премина прага от един милион австралийски долара, пакет от мерки в бюджета през май целеше подобряване на достъпността на жилищата. Те обаче бяха половинчати, насочени само към чуждестранните инвеститори, които оставят вакантни имоти и предлагат данъчни облекчения на хора, спестяващи за депозит за първото си жилище.

Властите в провинциите също не направиха много за справяне с проблема, разчитайки на политики, като отстъпки от гербовия налог и помощи за купувачите на първо жилище, които още повече повишиха цените на имотите.

„Вече няма начин да върнем напълно духа в бутилката“, казва Коутс и допълни, че почти всички хора под 35 години трудно ще могат да си купят жилище, ако нямат особено високи доходи.

В същото време политиците предлагат само повърхностни решения. Бившият финансов министър Джо Хоки отбелязва, че купувачите, които изпитват затруднения да излязат на пазара, трябва просто „да получат добра работа, която дава добри пари“.

Вицепремиерът Барнаби Джойс заяви, че хората, които не могат да си позволят жилище в Сидни, трябва да имат съобразителността да се преместят в селски райони, като Шарлвил в провинция Куинсланд. Там жилищата са около една шеста от цената в Синди, но безработицата сред младежите в региона е най-високата в страната.

„Досега политиците предлагаха само половинчати решения, които може да са популярни в краткосрочен план, но ще бъдат неефективни дългосрочно. Нямаше сериозен опит за справяне с фундаменталните причини за намаляващата достъпност на жилищата“, казва Джудит Йетс, която консултира правителството по жилищната политика и е почетен доцент в университета в Сидни.

В същото време, други глобални градове приеха драконовски мерки за овладяване на цените на жилищата. Сингапур въведе серия от мерки – от забрана на револвиращите кредити до увеличаване на гербовия налог, които доведоха до тригодишен спад на цените.

В Канада цените на жилищата в Торонто намаляха, след като местните власти обявиха серия от мерки, включително 15%-ен данък за чуждестранните купувачи и въвеждането на контрол върху наемите.

Миграционната програма на Австралия, която помогна да увеличаване на населението с близо четири милиона души от 2006 г. насам, също допринася за повишеното търсене на жилища.

Повечето имигранти се установяват в големите градове. Предлагането не успява да отговори на търсенето, като изградените жилища са по-малко от търсенето в последните повече от десет години. Голяма част от новите жилища са малки апартаменти, предназначени за инвеститори, а не за семейства.

Високите цени на жилищата имат и своите социални последици. Учители, медицински сестри и други служители с ниски до средни доходи не могат да си позволят да живеят в града, в който работят, а млади хора, които остават у дома по-дълго време, отлагат създаването на семейство и деца.