Истината за 10-те най-големи мита (за момента) около брекзит
Изминаха седем месеца, откакто Великобритания даде началото на обратното отборяване за излизането й от ЕС, но пътят към брекзит остава по-неясен от всякога.
Британският премиер Тереза Мей гласува за оставане в ЕС, но сега обещава да осигури брекзит, докато възгледите на опозиционния лидер Джереми Корбин относно ЕС са противоречиви в най-добрия случай. Консервативната партия на Мей е разделена, като една фракция призовава Великобритания просто да напусне ЕС без споразумение. В същото време ръководителите в ЕС са оздачени от подхода на Великобритания като преговорите буксуват.
Както и при повечето безпрецедентни събития, кой може да каже как ще се развият нещата. Ето няколко насоки, според Bloomberg:
1. Каквото и споразумение за брекзит да има, то трябва да включва сделка за търговския стокообмен между Великобритания и ЕС
Невярно. Настоящите преговори само проучват насоките за бъдещите отношения и основно в контекста на това как те ще се отразят на условията по излизането на Великобротания. Споразумението, уреждащо бъдещите търговски връзки, ще бъде напълно отделно и от правна гледна точка то може да бъде подписано едва след като ЕС вече не е член на ЕС.
Някои британски законодатели се надяват това да стане веднага, след като Великобритания напусне, но според ръководители от ЕС това е прекалено оптимистично. Реалистично погледнато, най-доброто, на което Великобритания може да се надява, е да постигне договорка за края на евентуалния двегодишен преходен период.
2. Преходният период е неизбежен
Невярно. От ЕС са съгласни, че преходният период, който се очаква да продължи около две години, е нещо добро. Той обаче зависи от одобряването на споразумението за брекзит, в това число финансовото споразумение. Този период също така в определен момент спира да бъде нещо, което си заслужава, ако компаниите вече са взели решение и са изготвили плановете си за инвънредни ситуации. Накратко, преходният период ще изгуби своята стойност, ако не бъде договорен скоро.
3. Временните сделки ще бъдат обвързващи
Невярно. Има само едно споразумение за брекзит. То включва проектозаконът и други въпроси около развода, потенциален преходен период и насоките за бъдещите отношения. Нищо не е договорено, докато всичко не бъде договорено, така че ако евентуална споразумение не бъде одобрено от ЕС и Великобритания преди деня на брекзит, Великобритания не дължи нищо. Може да има някои финансови задължения, които Великобротания по договор трябва да плати, но според британските власти те са много малки.
4. Всички страни от ЕС трябва да одобрят окончателното споразумение за брекзит
Невярно. Сделката, която трябва да включва и евентуалния преходен период, трябва да бъде одобрена от Великобритания, Европейския парламент и от така нареченото “квалифицирано мнозинство ” от държави в ЕС. Съгласно сегашните правила, това означава, че сделката трябва да бъде подкрепена от 20 от 27 страни членки на ЕС; това обаче не може да са 20-те най-малки страни, защото те трябва да представляват 65% от населението на ЕС.
5. Великобритания трябва да плати 60 млрд. евро, за да може преговорите да продължат
Невярно. От ЕС дадоха индикации, че очакват цялата сума, която Великобритания трябва да плати за излизането си, да е около 60 млрд. евро —(52 млрд. паунда или 70 млрд. долара) — но не настояват Великобритания да се съгласи с окончателна сума. От ЕС заявиха, че трябва да има “достатъчен напредък” по първата фаза от преговорите, която включва финансовото споразумение, защитата на правата на гражданите и ирландската граница, за да се премине към обсъждане на бъдещите отношения и търговията.
Вместо това, от ЕС искат Великобритания да се съгласи на метод за изчисляването на сумата. Според някои, ако имаш методология тогава, може да стигнеш до сумата. Това ни отвежда до следващата точка.
6. Изготвянето на методология означава, че ще знаем крайната сума
Невярно. ЕС иска повече от неясни обещания и това, което ЕС казва, че Великобритания дължи, е съставено от различни части. Това на практика са неплатените сметки на ЕС за плащания, по които правителствата преди това са постигнали споразумение, задълженията на ЕС (в това число пенсии), средства за непредвидени ситуации (като чуждестранни заеми). Британският премиер Мей казва, че Великобритания ще покрива плащанията си до края на настоящия 7-годишен бюджет на ЕС (сумата може да възлезе на около 20 млрд. евро), но ЕС иска гаранции, че тя е готова да се включи и за някои от другите разходи.
Изчисленията се усложняват допълнително, защото има несъгласие относно това за какъв дял от всяко перо трябва да отговаря Великобритания. Договарянето на формула, която задоволява ЕС, може да означава, че Великобритания се е съгласила на приблизителна сума, но преговорите по финансовото споразумение ще продължат до самия край преди излизането на Великобритания.
7. Великобритания трябва да направи официално предложение за плащането около излизането от ЕС
Невярно. Ръководители от ЕС изразиха недоумение, че обещанията на Мей, дадени в речи и в частни разговори, не са се превърнали в официални ангажименти около масата за преговори. През юни ЕС представи своята методология, която иска Великобритания да приеме. От ЕС не настояват Великобритания да направи същото, но иска преговарящите да поемат някакъв ангажимент в писмена форма. Това би позволило на главния преговарящ на ЕС за брекзит, Мишел Барние, да обяви пред лидерите на 27-те страни от ЕС, че е постигнат “значителен напредък”.
8. Има пролуки в брояната на ЕС, които може да се използват
В това има някаква истина. Барние и неговият екип от технократи могат да следват само онова, което е договорено на хартия. Това оставя малко място за маневри. Лидерите на отделните държави обаче имат окончателната дума, така че дипломатическият натиск на Великобритания върху отделните столици има основание. Някои държави, които търгуват много в Великобритания, като Нидерландия и Дания, биха предпочели дискусиите относно бъдещите отношения да започнат по-скоро.
9. Преговорите ще се провалят, ако няма пробив до декември
Невярно. Изгледите за блокада в началото на 2018 г. не са хубави. И двете страни се отказаха от постигането на “достатъчен напредък” на среща през октомври, доста преди лидерите официално да го обявят. Повторение на същото през декември, когато е следващата среща, ще нанесе сериозен удар по усилията на Великобритания да предостави на бизнеса известна сигурност относно това при каква условия ще развива дейност след брекзит. Британсият финансов министър, Филип Хамънд, гледа на преходния период като на “изчерпаем активи ”, а януари се очертава като крайната точка.
Провал по този въпрос може да промени уравнението и за двете страни. Дали подготовката за План Б, който някои смятаха за блъф по-рано, ще започне сериозно? Ръководители от ЕС дадоха индикации, че ако се наложи може да бъдат свикани спешни срещи за януари и февруари, но блокът вече се подготвя да оцени накъде вървят преговорите, ако няма пробив през декември.
10. ЕС ще забави брекзит, за да позволи на британския парламент да гласува сделката
Невярно (макар и да не е невъзможно). Британските законодатели изпратиха разнопосочни сигнали през миналата седмица относно това кога парламентът ще гласува сделката. Британският министър, отговарящ за брекзит, Дейвид Дейвис, дори стигна дотам да заяви, че ЕС ще отложи брекзит, за да изчака одобрение. Планът на ЕС не е такъв и е малко вероятно това да се случи. ЕС ще има нужда от добрението на всичките 27 страни, за да удължи членството на Великобритания след март 2019 г. От ЕС очакват преговорите да са приключили до октомври 2018 г., за да има след това шест месеца, в които сделката да бъде одобрена. Европейският парламент трябва също да гласува сделката, но няма да го направи преди британския парламент. Предстои да видим какво ще се случи, ако британските законодатели получат правото да променят условията по сделката.