Великобритания има проблем: тя иска по-малко имигранти, но икономиката й отчаяно се нуждае от още. Британското правителство иска да намали броя на имигрантите от страните членки на ЕС след излизането на страната от блока през март 2019 г.

Великобритания планира да въведе по-строг контрол - въпреки предупрежденията, че са необходими повече служители от страни членки на ЕС, за да прибират реколтата, да строят домове за гражданите и да изграждан следващия й стартъп.

Рисковете са особено видими в здравеопазването. Националната служба по здравеопазването съобщава, че има над 11 000 открити работни места за медицински сестри в Англия и още 6000 вакантни позиции в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия.

Свръхнатоварената система, определена от Британския Червен кръст като изправена пред „хуманитарна криза“, разчита на 33 000 медицински сестри от страните членки на ЕС.

„Може да се каже, че Националната здравна служба е на ръба, има огромни проблеми с персонала. Брекзит влошава още повече положението“, казва Джоузи Ъруин, ръководител на трудовия отдел в Royal College of Nursing.

29-годишният Джейсън Филинрас идва от Гърция, той е нает миналата година да работи като санитар в болница северно от Лондон. Става част от изключително натоварения отдел „Приеми“, където прави изследвания и определя как да бъдат лекувани пациентите, след като са стабилизирани в спешното отделение.

“Ако имате пациент, който не може да се грижи за себе си, трябва да направите всички основните неща за него – да му помагате да се измие, да отиде до тоалетна, да го храните“, казва Филинрас.

Той е само един от 250-те санитари, наети от страни членки на ЕС от West Hertfordshire Hospitals Trust в последните две години, които да работят в трите му болници. Гражданите на страни членки на Евросъюза сега съставляват 22% от медицинските сестри.

Тръстът нямал избор. Безработицата сега е най-ниската в последните четири десетилетия и просто няма достатъчно британски медицински сестри.

Недостигът на служители се усеща във всички сектори – от земеделието до образованието, и на всички нива на квалификация. Няма достатъчно берачи на плодове и лекари.

Политическите усилия за намаляване на имиграцията от ЕС може да се проследи от 2004 г. насам, когато Великобритания отвори границите си за служители от осем източноевропейски страни, които се присъединиха към блока.

Ръководителите на страната очакваха между 5000 и 13 000 души от тези страни да идват във Великобритания всяка година. Вместо това на Острова пристигнаха 177 000 души само за една година.

Критици твърдят, че нарасналият брой на имигрантите е променил тъканта на местните общности и е намалил заплатите на британските служители. Това е аргумент, който се харесва на избирателите. Имиграцията беше най-важният проблем за избирателите преди референдума за Брекзит през юни 2016 г., показва допитване на Ipsos Mori.

Тереза Мей, която стана премиер след референдума, обеща да сведе ежегодната нетна имиграция под 100 000 души. През 2016 г. те бяха 248 000. Постигането на целта беше трудно, защото правилата на ЕС позволяват на гражданите да се движат свободно в съюза. Мей казва, че брекзит ще означава край на свободното движение.

“Правителството поставя политиката над икономиката, което е много опасна игра“, казва Хедър Ролф, изследовател в Националния институт по икономика и социални проучвания. Икономисти в трудовата област казва, че радикален спад на имиграцията ще се отрази на британската икономика.

Службата за бюджетна отговорност - фискалният орган на правителството, съобщи, че 80 000 имигранти по-малко на година ще намалят ежегодния икономически растеж с 0.2 процентни пункта.

“Загубата на тези хора ще бъде много тежка и ще означава, че за някои сектори ще бъде много трудно да оцелеят“, казва Кристиан Дъстман, професор по икономика от University College London.

Някои служители от страни членки на ЕС, притеснени от политическата реторика и липсата на яснота за правния им статут, вече напускат Великобритания. Нетната миграция от ЕС намаля до 133 000 души миналата година спрямо 184 000 през 2015 г., показват данни на Националния статистически институт.

Последиците вече се усещат: Съветът на медицинските сестри и акушерките съобщи, че около 6400 медицински сестри от страни членки на ЕС са регистрирани да работят във Великобритания в годината до края на март - спад с 32% спрямо предишната година. Други 3000 медицински сестри от ЕС са спрели да работят във Великобритания.

“Цялата тази несигурност ще ни накара да си отидем. Не мога да кажа, че съм 100% сигурна, че няма да си помисля за напускане“, споделя Филинтрас. Ако той наистина се върна у дома, ще му бъде трудно да си намери работа.

Ъруин съобщи, че британското правителство е направило по-малко привлекателно за новите британски медицински сестри да навлязат в професията, тъй като спряха програмите за стипендии в колежа и сложиха таван на заплатите. В резултат на това молбите за записване в курсове за медицински сестри намаляха с 20%.

Медицинските сестри получават средно 26 000 паунда (34.600 долара), а германската верига супермаркети Aldi предлага на завършилите колеж стартова заплата от 44 000 паунда (58 500 долара) и лъскава служебна кола.

Проблеми има и в други сектори. Една трета от постоянните служители, снаблядащи Великобритания с храна, идват от ЕС, показват данни на Food and Drink Federation.

Британската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите, която представлява 46 000 хотела, ресторанта и клуба, предупреди, че секторът е изправен пред недостиг от 60 000 служители на година, ако броят на служителите от ЕС рязко намалее.

KPMG счита, че 75% от севритьорите и сервитьорките и 37% от домашните помощници във Великобритания идват от ЕС. Британските ферми са силно зависими от сезонните работници от блока.

“Ако вече не можете да берете ягоди..., тогава супермаркетите може да купуват ягоди директно от Полша“, казва Дъстман. Бизнес групите и профсъюзите многократно призоваха правителството да смекчи позицията си при воденето на преговори. Но Май не дава никакви признаци за това.

“Правителството интерпретира вота за напускане на ЕС като вот срещу имиграцията... и в известна степен това е вярно“, казва Ролф. Бостън, град на източното крайбрежие на Англия, показва защо: според данните от преброяването на населението в града, което е родено в чужбина, се е увеличило с 467% в десетилетието до 2011 г.

През 2016 г. градът е имал най-високия процент на избиратели, пожелали да напуснат ЕС.