Задължения в размер на 2 312 321 лв. е погасила държавата на бивши или настоящи студенти, които не са платили заемите си за следване в университет. Това отчетоха пред „Монитор“ от Министерството на образованието и науката (МОН).

Дълговете на неизрядните кредитори обхващат периода от влизане в сила на Закона за кредитиране на студенти и докторанти през 2010 г. до настоящия момент.

Причината е, че по този закон кандидат-висшистите могат да теглят заем, за да следват в университет без поръчител, като гарант им се явява държавата. При случай на активирана гаранция, от МОН подават сигнал до НАП, които от своя страна започват да търсят длъжниците и да събират борчовете, коментираха за „Монитор“ от образователното министерство, като уточниха, че най-вероятно задълженията ще се търсят по съдебен път.

От стартирането на програмата за студентското кредитиране до настоящия момент са отпуснати кредити в общ размер на 124 206 138. лв., а за настоящата учебна 2017-2018 г. студенти и докторанти са изтеглили заеми в общ размер на 1 284 628 лв.

Някои студентски кредити са достигнали размерите на ипотечните заеми, които могат да покрият приблизително разходите за покупка на гарсониера. 85 хил. лв. е най-високата сума за следване в университет, изтеглена у нас.

От образователното министерство обясниха, че до такъв заем са прибягвали студенти от медицинските университети и Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Най-голям брой кредити са отпуснати на студенти, които се обучават в специалности от следните професионални направления: „Икономика“, „Администрация и управление“, „Медицина“, „Архитектура, строителство и геодезия“, „Право“, „Сигурност и отбрана“, „Комуникационна и компютърна техника“ , „Информатика и компютърни науки“.

Най-честите кредитополучатели пък са студентите от Нов български университет, Софийски университет „Свети Климент Охридски“, Варненски свободен университет, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, УНСС и Бургаския свободен университет.

Условията за отпускане на заем за висше у нас са доста по-различни от тези за другите вземания. За разлика от масовите кредити, при които са необходими по двама поръчители, при студентските кредити гарант се явява държавата.

През следващата година тя ще гарантира студентски заеми в размер до 50 млн. лв. Средствата ще бъдат предвидени в закона за държавния бюджет за следващата година. Годишната лихва върху студентските кредити е сравнително ниска - 7 на сто.

Друго предимство е, че длъжникът има право да изплаща кредита десет години след завършването си. Право на студентски кредит обаче имат само младежите до 35 години, обучаващи се в редовно обучение.

Искат кредити и за задочниците

Задочниците също да имат право да получават кредити за следване на висше образование или записване на докторантура. За такава промяна в Закона за кредитиране на студенти и докторанти настояват от Националното представителство на студентските съвети (НПСС), разказа пред „Монитор“ нейният председател Яна Вангелова.

От организацията настояват още и за намаляване на лихвата върху заемите, която е 7%. Тя добави, че някои банки са направили стъпка в тази посока и я смъкнали до 6.5%, но това не било никак достатъчно. От НПСС искат още и да се създаде възможност за опрощаване на кредита за студентки, родили две деца по време на следването си.

Предложения за промени в закона, уреждащ студентските кредити, има и от страна на Асоциацията на банките в България, НАП и от представители на Докторантския съвет, като предстоят да бъдат обсъдени.