Само преди дни ви представихме положителните страни от търговията на Българска фондова борса през 2017 г. Днес обаче ще се спрем на негативите, без този материал да представлява критика към пазарните участници.

Липсата на първични публични предлагания

През 2017 г. се заговори за поне едно голямо публично предлагане – Български енергиен холдинг, АЕЦ Козлодуй или друго голямо държавно дружество, което да послужи както за привличане на големи чуждестранни инвеститори, така и за съживяване на търговията на капиталовия ни пазар до предкризисните нива.

Справка на Profit.bg, на база тримесечните бюлетини на БФБ-София, сочи, че новите компании на борсата са Фармхолд и Нео Лондон Капитал, които едва ли са предизвикали сериозен интерес сред инвеститорите у нас.

Липсата на чуждестранни инвеститори

Когато не листваш нови дружества, а в същото време редица големи компании се делистват от капиталовия пазар, няма с какво да впечатлиш чуждестранните инвеститори.

През настоящата година борсата ни напуснаха Биовет, Евроинс, една от най-скъпите компании Дружба стъкларски заводи (макар и с нисък фрий флоут по позицията), а до дни това ще направи и Булстрад Виена Иншурънс Груп. Последният факт ще остави застрахователния сектор без публична компания на пазара ни.

Лъчът надежда са фондовете на Експат, първо върху SOFIX, а след това и върху други 10 основни индекса от региона, които ще бъдат търгувани у нас.

Малък брой класни компании

Когато дружество с големи планове и едва няколко сделки е най-скъпата компания на Българска фондова борса, това не говори много добре за пазара ни като цяло. Ако изключим Кепитъл Концепт Лимитид, само три от дружествата на БФБ-София са с по-висока пазарна оценка от 500 млн. лв.

Това са Софарма и Първа инвестиционна банка, които многократно през годината си разменяха първата позиция при най-скъпите дружества у нас и изпревариха ЧЕЗ Разпределение България, която в следващите дни и седмици очаква да обяви своя нов собственик за бизнеса си.

Макар и вече над 30 компании с оценка от повече от 100 млн. лв., ниският процент на свободно търгуваните акции извън мажоритарните собственици (фрий флоут), липсата на дивидентна политика при голяма част от дружествата, както и липсата на прозрачност за повечето емитенти отблъскват и малкото чуждестанни инвеститори у нас.

Неведнъж сме посочвали, че на пръстите на двете ни ръце се броят и компаниите, които обявяват отчетите си на английски език, но това е може би защото не търсим инвеститори...

Ликвидността

От януари до ноември на БФБ-София се отчита ръст от над 50% в броя на осъществените сделки, както и 101% ръст при оборота.

Така или иначе, ликвидността, както и изтъргуваните обороти на борсата ни остават далеч под най-високите си нива, реализирани преди кризата, когато, освен на големи първични публични предлагания, станахме свидетели и на приватизационни сделки през капиталовия ни пазар.

* Материалът е с информативен характер и не представлява препоръка за покупко-продажба на ценни книжа.