Освен в шоурумите на Lamborghini, хората със сиви коси вече са често срещана гледка и по склоновете на Хималаите. Така филмовият продуцент и писател Мик Конфри описва пред FT своята експедиция до базовия лагер на третия най-висок връх в света Канчендзьонга.

Той има сериозен опит зад гърба си, когато става въпрос за планински пътешествия, но точно навръх 54-ия си рожден ден се оказва в непрогледния мрак на Хималайския масив над Непал, в една палатка заедно с група планинари, сред които той се чувства като бебе.

Защото най-възрастният й член е на 74 години, а средната възраст на участниците в експедицията е 65.

Всички те са част от 30-дневен маратон, който трябва да ги преведе през един от най-опасните маршрути в света - обиколката на Канчендзьонга. Целта е да бъдат достигнати базовите лагери от северната и южната страна на планината.

За разлика от Еверест и Анапурна, хималайският гигант Канчендзьонга не е толкова добре познат на масовите туристи и по тази причина остава и доста по-изолиран. От туристическа гледна точка, той винаги е бил в сянката на Еверест, макар че, със своите 8 586 метра, е само с 262 м по-нисък от него.

Според много от опитните планинари обаче, изкачването му е доста по-трудно от това на световния първенец. Дори и обиколката на базовите лагери не е маршрут за начинаещи, тъй като денивелацията не е чудовищна, но за сметка на това теренът предлага абсолютно всичко, на което човек може да се натъкне в планината - от полуразрушени мостове, през свлачища на пътя, до температурни аплитуди от няколко десетки градуса в рамките на денонощие.

Затова много хора остават изненадани от статистиката, която недвусмислено показва, че този тип пътешествия стават все по-атрактивни за хората в пенсионна възраст. Според Том Бригс от Jagged Globe - компания, която организира подобни екскурзии, планинари на 74-75 години все още са по-скоро изключения, но средната възраст със сигурност се покачва.

По думите му основната таргет група са хора с опит в планината, които разполагат с много повече свободно време, след като са приключили с активния професионален живот. Особено когато става въпрос за по-тежките преходи, като обиколката на Канчендзьонга.

По-масовите маршрути, например изкачването до базовия лагер на Еверест, за много хора влизат в списъка с "нещата, които трябва да свършиш преди да умреш". Там се записват и по-млади туристи, но средната възраст, според Бригс, вече по-скоро е от горната страна на 50.

И други туроператорски фирми отчитат повишаването на горната възрастова граница в планинските пътешествия. Докато преди двайсетина години 65-69 години е бил абсолютният праг за подобни приключения, сега той е изместен значително по-нагоре, благодарение на по-активния начин на живот и нарастващата му продължителност, заявява пред FT Тавиен Кели от KE Adventure Travel.

Един подобен ултра-преход обаче излиза дори по-скъпо за хората в напреднала възраст заради цената на планинските застраховки, обясняват туроператорите. Обиколката на Канчендзьонга струва около 3500 британски паунда, но в допълнение, един 70-годишен човек трябва да плати застраховка от още 675 паунда.

За над 75-годишните тя е дори още по-скъпа. Въпреки това, много от по-възрастните планинари са на мнение, че годините имат и своите плюсове. Например възможността да преценяваш по-точно възможностите си и да не се "изхвърляш".

За първи път Канчендзьонга е покорен от британците Джо Браун и Джордж Бенд през 1955 г. Днес Браун е на 87, но по времето на експедицията е бил най-младият участник в нея - само на 24 години. Това е било и първото му изкачване в Хималаите.

На 25 май 1955 г. сутринта, заедно с ветерана Бенд, успяват да покорят Канчендзьонга и, спазвайки изискването на местната религиозна общност, не стъпват върху самия му купол, а остават на 2-3 метра под него.

Според жителите на индийския регион Сиким, който се простира в подножието на планината, върхът е обитаван от божество, което не обича да бъде притеснявано. В следващите няколко десетилетия и други алпинисти подлагат волята си на изпитание, в опит да покорят Канчендзьонга, но много от тях плащат за това с живота си.

И макар че маршрутът на трекинг обиколката, която предприемат Мик Конфри и неговите спътници с побелели коси, не следва Джо Браун и Джордж Бенд по техните стъпки към самия връх, си остава досатъчно предизвикателен.

Макар че голяма част от хижите и малките семейни хотели в Непал предлагат условия за пренощуване, както и кухня за всякакъв вкус, включително и най-известните световни марки бира, истинският чар на Хималаите може да бъде почустван само в лагеруването на палатка. Или поне такова е мнението, което споделя Мик Конфри. ч

Той обаче уточнява, че без подкрепата на местните шерпи в пренасянето на багажа и без техните умения да приготвят храна с помощта единствено на малки газови котлони под звездите едно такова пътуване може да се превърне в истински ад.

Факт е обаче, че цивилизацията, задвижвана от туристическата индустрия, завзема територии на все по-голяма надморска височина, а мотоциклетите и джиповете постепенно изместват яковете и дивите овце от хималайския пейзаж.

Така че, според Мик Конфри, не е нужно човек да чака до пенсия, за да усети магията на тези места. Защото след още десетина години те може би вече няма да изглеждат по същия начин.