Самооценката на редовия българин е ниска. Особено когато става дума за перспективите пред родната икономика.

През последното десетилетие трайно се установи масовото мнение, че образованието и реализацията у нас е нещо, граничещо с провала. Ако свалим за миг обаче очилата на нихилизма, можем лесно да се убедим, че това не е съвсем така.

„Спасението дебне за ъгъла“, казва президентът Росен Плевнелиев. „Трябва ни малко оптимизъм и много работа“, посочва той с усмивка в неформален разговор с журналисти, по време на дискусия, организирана от Американския университет в Благоевград (АУБ).

Според Плевнелиев, България има сериозен потенциал да се превърне в образователен и технологичен хъб на Балканите. Още повече, че това започва вече да се случва. Както той, в качеството си на специален посланик на АУБ, така и Емилия Занкина - зам. ректор по академични въпроси към висшето учебно заведение, са категорични, че страната ни има всички качества да е лидер в региона.

Качественото и съвременно образование са крайъгълен камък на екосистемата, която може да издигне икономиката ни на следващото ниво. Въпреки негативната самооценка, властваща у нас, през последните 10 години в България се изгради сериозна IT и аутсорсинг индустрия, която осигурява над 100 хил. работни места за млади хора.

Паралелно с това не са един и два примерите за успели българи по света и у нас, които са получили образованието си именно в България.

„Много млади българи търсят начин да се върнат в България и това е тренд“, категоричен е Плевнелиев, посочвайки, че най-важният въпрос, който му задават хората у нас, е свързан именно с това – кога ще се върнат младите. Това е логично, тъй като може би най-големият проблем на страната ни е демографската криза.

„Младите ще се върнат тогава, когато има адекватно образование, тогава, когато могат да се развиват у нас и тогава, когато институциите започнат да работят по-добре“, дава отговор на въпроса бившият президент. За да се случи всичко това обаче, образователните институции и бизнесът трябва да започнат да работят заедно.

Вместо предприемачите у нас да се оплакват от липса на квалифицирани кадри, те трябва да инвестират в създаването на образовани млади специалисти. Нещо, което макар и бавно, вече започва да се случва у нас, благодарение на изградена екосистема от университети, предлагащи добро образование, като АУБ, Техническия и Софийския университети и собствена технологична и аутсорсинг индустрия.

„Екосистемата е канал за сътрудничество“, посочва Плевнелиев. На същото мнение е и Емилия Занкина. „Дългосрочната ни цел е привличането на бизнеса към университетите“, казва тя.

А това е особено ключово, на фона на изменящата се икономическа реалност, която обещава, че идните години ще бъдат сцена на светкавично навлизане на автоматизацията и в частност на изкуствения интелект. Няма как в наши дни човек да се образова и след 10 години да не се нуждае от допълнително образование, обяснява Занкина.

„Трябва да получим такова образование, което да ни позволи да се адаптираме“, смята и Плевнелиев.

До 2030 г. 60% от познатите професии ще изчезнат, а 85% от работните позиции, които ще съществуват тогава, ще са нови и различни от тези, с които сме свикнали, казва той, цитирайки прогнозите на световните технологични лидери.

„Образованието трябва да бъде свързано по-скоро с подход, създаване на широка база, а не просто с наливане на конкретни данни“, казва Плевнелиев.

Спасението е в нашите ръце. Това е процес, които изисква трезва оценка и последователни действия, както от страна на образователните институции, така и от бизнеса. Държавата също трябва да участва в този процес.

За да се случи всичко това обаче, едно от важните условия е да си поставяме високи цели. Навярно не можем да се сравняваме с големите държави, но няма причина да смятаме, че не можем да бъдем лидер на Балканите, добавя Плевнелиев.